Сър Тиланд Ланистър бил подложен на мъчения, с надеждата
да си възвърнат каквото е останало от кралската хазна.
Джордж Р. Р. Мартин
Нито Егон, нито брат му Емонд били особено обичани
от жителите на Кралски чертог и много от гражданите били
приветствали завръщането на кралицата… но любовта и
омразата са две страни на една и съща монета. Когато над
градските порти ежедневно се появявали нови глави набучени
на пики, а данъците ставали все по-високи, монетата се
обърнала. Момичето, което народа някога с обич наричал
«Радостта на кралството» се превърнало в алчна и отмъстителна
жена. Кралица, толкова жестока, както никой крал преди нея, казвали хората. Някакъв шегаджия нарекъл Ренира «Мегор с
цици» и през следващите сто години «циците на Мегор» било
популярна ругатня сред обитателите на Кралски чертог.
Сега, когато във властта на Ренира и под защитата
на не по-малко от шест дракона се намирали града, замъка
и престола, тя се почувствала в достатъчна безопасност и
изпратила да повикат синовете й.
От Драконов камък отплавали дузина кораби, на които
били придворните дами на кралицата и синът й — Егон
Младия.
Ренира назначила момчето за свой виночерпец, за да го
държи винаги редом с нея.
Друга флотилия напуснала Градът на Гларуса с принц
Джофри, последния от тримата синове на Ренира от Ленор
Веларион, както и с неговия дракон Тираксес.
Нейна милост започнала да обмисля пищни празненства
в чест на провъзгласяването на Джофри за принц на Драконов
камък и наследник на Железния трон.
Опиянена от победата Ренира Таргариен не подозирала
колко малко дни са й останали. И всеки път, когато сядала
върху Железния трон, жестоките му остриета изтръгвали
кръв от нейните ръце и крака — знак, който всеки можел да
прочете.
* * *
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
Зад стените на града, навсякъде в Седемте кралства
боевете продължавали.
В Речните земи сър Кристън Коул напуснал Харънхъл и
се отправил на юг по западния бряг на Божие око. Следвали го
три хиляди и шестстотин мъже (тъй като смъртта, болестите и
дезертьорството намалили редиците на войската тръгнала от
Кралски чертог).
Принц Емонд бил напуснал по-рано на гърба на Вхагар.
Сега едноокият принц не бил свързан нито със замък, нито с
войска и бил свободен да лети, накъдето пожелае.
Вхагар отново и отново се спускала от есенното небе, опустошавайки земи, села и замъци. Това била война с
драконов огън, същата, която някога била водена от Егон и
сестрите му. Домът на Дари бил първия, който усетил гнева
на принца; хората събиращи реколтата били изгорени живи
или избягали още щом полетата били обхванати от пламъци, а самият замък бил погълнат от огнена буря. Лейди Дари и по-
малките й деца оцелели криейки се в подземията на крепостта, но нейният лорд-съпруг и техния наследник загинали на
бойниците заедно с четиридесет от техните заклети мечове и
стрелци.
Три дни по-късно градът на лорд Хароуей бил оставен
димящ. Господарска мелница, Копчило и Черно копчило, Глинен вир, Омагьосан брод, Паяков лес — един по един
падали под яростта на Вхагар, докато половината от Речните
земи не изглеждали запалени.
С пожарите се сблъскал и сър Кристън Коул. Когато
водел хората си на юг по Речните земи, димът се издигал пред
него и зад него. Всяко село, към което се отправял се оказвало
опожарено и изоставено. Войската му преминавала през
мъртви гори, там, където само няколко дни по-рано имало
живи дървета, тъй като речните лордове запалвали всичко, което било на пътя на Създателя на крале. Във всеки ручей, всяко езерце и във всеки селски кладенец намирали смърт: водата била отровена от труповете на коне, крави и хора, подути и смърдящи.
9
Джордж Р. Р. Мартин
На друго място съгледвачите му се натъкнали на
отвратителна сцена — под дърветата, в гротескно подобие на
пир, седели мъртъвци в доспехи и гниещи дрехи. Пируващите
били мъже паднали в битка: под ръждясалите им шлемове се
хилели черепи, а зелената им разложена плът се свличала от
костите.
На четири дни път от Харънхъл започнали нападенията.
Скрити сред дърветата стрелци с дълги лъкове покосявали