Кралски чертог. Казват, че овдовялата кралица Алисънт се
разсмяла, когато чула за това.
— Всичко, което са посели, сега ще пожънат — обещала
тя.
На Железния трон, кралица Ренира бледа и отмаляла
наредила да се затворят и залостят градските порти; от този
момент на никого не било позволено да влезе или да напусне
Кралски чертог.
— В моя град няма да се промъкнат обърни-плащове, които да отворят портите на бунтовниците — обявила тя.
Войските на лорд Ормунд можели да бъдат пред стените
им утре или вдругиден, а Изменниците от кръвта на дракона
можели да пристигнат още по-рано.
Тази перспектива развълнувала принц Джофри.
— Нека дойдат — обявило момчето. — Ще ги посрещна
на Тираксес.
9
Джордж Р. Р. Мартин
Тези думи разтревожили майка му.
— Няма да го направиш — заявила тя. — Ти си твърде
млад за битка.
Все пак позволила на момчето да остане, докато Черния
съвет обсъждал как най-добре да се справят с приближаващия
враг. Шест дракона били останали в Кралски чертог, но само
един зад стените на Червената цитадела: личният дракон
на кралицата, Сиракс. Конюшнята във външния двор била
опразнена и там драконът бил привързан с тежки вериги
за пода, достатъчно дълги, за да може да се придвижва от
конюшнята до двора. Веригите предотвратявали възможността
Сиракс да излети без ездач. Тя отдавна била свикнала с тях; бидейки добре хранена, не била ловувала от години.
Останалите дракони били държани в Драконова яма, колосална структура, която крал Мегор Жестокия построил за
тази цел. Под нейния величествен купол четиридесет огромни
ниши били изсечени в недрата на Хълма на Ренис образувайки
гигантски пръстен. Дебели железни порти затваряли всеки
край на тези създадени от човешка ръка пещери, вътрешните
порти водели към пясъците на ямата, а външните се отваряли
към хълма. Караксес, Вермитор, Среброкрила и Овцекрад
били направили своите леговища там, преди да отлитат за
битка. Пет дракона останали: Тираксес на принц Джофри, бледосивия Морски дим на Адам Веларион, младите дракони
Моргул и Шрикос, обвързани с принцеса Джеера (избягала) и нейния близнак принц Джеерис (мъртъв)… и Мечтан огън, любимецът на кралица Хелена. Според стария обичай, поне
един драконов ездач трябвало да остане при ямата, за да
може да се издигне в защита на града, ако възникне такава
необходимост. Тъй като кралица Ренира предпочитала да
държи синовете си покрай нея, задължението се паднало на
Адам Веларион.
Но сега от Черния съвет бил повдигнат въпроса за
лоялността на сир Адам. Ездачите на дракони Улф Белия и
Хю Чукар били преминали към врага… но дали това били
0
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
единствените изменници сред тях? А Адам от Корпус и
момичето Коприва? Те също били родени копелета. Можело
ли да им се доверят?
Лорд Бартимос Селтигар не смятал така.
— Копелетата са коварни по природа — казал той.
— Това е в кръвта им. — Предателството е така естествено за
копелетата, както лоялността за законородените.
Той увещавал Нейно величество веднага да арестува
двамата драконови ездачи с ниско потекло, преди те да могат
да се присъединят към врага заедно със своите дракони. И
други подкрепили мнението му, сред тях сър Лутор Ларджънт, командир на Градската стража и сър Лорънт Марбранд, лорд-командирът на Кралската гвардия. Дори двамата мъже
от Бял пристан, страховитият рицар сър Медрик Мандърли
и неговият умен, закръглен брат сър Торен призовавали
кралицата да не се доверява.
— Най-добре не им давайте шанс — казал сър Торен.
— Ако врагът спечели още два дракона, ние сме загубени.
Само лорд Корлис заговорил в защита на драконовите
ездачи, твърдял че сър Адам и неговия брат сър Алин били
«истински Веларион», достойни наследници на Дрифтмарк.
Колкото до момичето, макар да била мърлява и грозновата, тя
се била сражавала храбро в битката при Гърлото.
— Както и двамата изменници — контрирал лорд
Селтигар.
Разпаленият протест на Ръката бил напразен. Всички
страхове и подозрения на кралицата били събудени. Тя
била предавана толкова често и от толкова много, че бързо
повярвала в най-лошото. Предателството вече не можело да