я изненада. То било нещо, което може да се очаква, дори и от
тези, които й били най-скъпи.
Кралица Ренира разпоредила на сър Лутор Ларджънт да
вземе двадесет златни плаща и да арестува сър Адам Веларион
при Драконова яма. И така предателството било последвано
от друго предателство, което довело до гибелта на кралицата.
Докато сър Лутор Ларджънт и неговите златни плащове
Джордж Р. Р. Мартин
яздели нагоре по Хълма на Ренис със заповедта на кралицата, вратите на Драконова яма се отворили, Морски дим разперил
бледосивите си криле над тях и полетял, а дим се виел от
ноздрите му. Сър Адам Веларион бил предупреден навреме, за да избяга. Стреснат и гневен, сър Лутор се върнал веднага
в Червената цитадела, нахлул в Кулата на Ръката и грубо се
нахвърлил върху възрастния лорд Корлис, обвинявайки го
в предателство. Старецът не отрекъл. Завързан и пребит, но
все още мълчалив, той бил свален в тъмниците и заключен в
черна килия в очакване на процес и екзекуция.
* * *
През това време разказите за клането в Тъмбълтън се
разпространявали из града… а с тях и ужасът. Кралски чертог
ще бъде следващия, си казвали хората. Дракон ще воюва
срещу дракон и този път градът със сигурност ще изгори.
Страхувайки се от идващите врагове, стотици се опитали да
избягат, но били върнати при портите от златните плащове.
Хванати в капан между стените на града, някои потърсили
убежище от очакваната огнената стихия в дълбоките изби, а други в молитвите, в пиянството и в удоволствията, които
могат да бъдат намерени между краката на жена.
По залез градските гостилници, бардаци и септи били
пълни до пръсване с мъже и жени търсещи утеха или бягство
и споделящи си ужасяващи слухове.
По-различен вид хаос царял в Тъмбълтън, шестдесет
левги на югозапад. Докато Кралски чертог треперел от
страх пред враговете, които трябвало да са на крачка от
града, поддръжниците на крал Егон, останали без водач, се
разкъсвали от разногласия, спорове и съмнения. Ормунд
Хайтауър бил мъртъв, както и неговият братовчед сър
Бриндън, първият рицар на Староград. Синовете на Ормунд
били останали в Хайтауър, на хиляда левги назад и били
още зелени момчета. И макар лорд Ормунд да бил нарекъл
Дерон Таргариен «Дерон Дръзкия» и хвалел смелостта му в
битка, принцът бил още момче. Най-младият от синовете на
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
крал Егон бил пораснал в сянката на по-големите си братя и
бил свикнал повече да следва заповеди, отколкото да ги дава.
Най-старшият Хайтауър, който бил останал с войската бил
сър Хобърт, друг братовчед на лорд Ормунд, на когото досега
бил поверяван само обозът. Мъж «колкото силен, толкова
глупав», Хобърт Хайтауър живял шестдесет години, без да се
отличи с нищо, а сега, поради родството си с кралица Алисънт
на него се падало командването на войските.
Рядко е имало друг град в историята на Седемте кралства, който да е бил обект на толкова дълго, безжалостно и свирепо
опустошение, като Тъмбълтън след Измяната. Принц Дерон
бил отвратен от всичко, което видял и заповядал на сир Хобърт
Хайтауър да сложи край на това, но усилията на Хайтауър
били безполезни като самия него.
Най-тежките престъпления били тези извършени от
Двамата изменници, копелетата драконови ездачи Хю Чука и
Улф Белия. Сър Улф се бил отдал на пиянство, давейки се във
вино и похот. Тези, които не успявали да му угодят ставали
храна за дракона му. Рицарското звание, с което кралица
Ренира го била удостоила, вече не било достатъчно. Не бил
удовлетворен и когато принц Демън го посочил за лорд на
Горчив мост. Белия си бил наумил по-голяма награда: той не
искал нищо по-малко от Планински рай, заявявайки, че Тирел
не са изиграли никаква роля в Танца и заради това трябвало
да бъдат осъдени като предатели.
Амбициите на сър Улф, можели да се смятат за скромни, в сравнение с тези на неговия съучастник обърни-плащ, Хю
Чука. Син на обикновен ковач, Чука бил огромен мъж с толкова
силни ръце, че казват, че можел да огъва железни прътове
в обръчи. Макар да не бил обучен в изкуството на войната, неговият размер и сила го правели страховит противник.
Оръжието, което предпочитал да използва било боен чук, с