който нанасял смъртоносни съкрушаващи удари. В битка той
яздел Вермитор, който някога бил язден от самия крал. От
всички дракони във Вестерос, само Вхагар бил по-голям и по-
стар. Поради всичките тези причини, лорд Чука (както сам се
титулувал сега), започнал да мечтае за корона.
Джордж Р. Р. Мартин
— «Защо да си лорд, когато може да си крал?» — казвал
той на хората, които започвали да се събират около него.
Никой от Двамата изменници не бързал да помогне
на принц Дерон да атакува Кралски чертог. Те имали голяма
войска и три дракона също, но и кралицата имала три (както
много добре знаели), и щяла да има пет, когато принц Демън
се върнел с Коприва. Лорд Пийк предпочитал да забави
настъплението, докато лорд Баратеон не присъединял силите
си от Бурен край към тях. А сър Хобърт искал да се върне
в Предела, за да могат да попълнят бързо намаляващите
си припаси. Никой не изглеждал загрижен, че армията се
смалявала всеки ден, изпарявала се като утринна роса, тъй
като все повече мъже дезертирали, взимайки със себе си
всичко, което можели да отнесат.
* * *
Много левги по-далеч на север, в замък издигнат над
Рачешкия залив, друг лорд също се бил оказал между чука
и наковалнята. От Кралски чертог долетял гарван носещ
послание от кралицата за Манфрид Мутън, лорд на Девиче
езеро. В него тя му заповядвала, да й донесе главата на
копелдачката Коприва, за която се говорело, че е любовница
на принц Демън и затова била осъдена от кралицата за измяна
към трона.
«Съпругът ми лорд Демън от дома Таргариен да бъде
пощаден» — заповядвала Нейна милост. — «Изпратете го
при мен, след като изпълните задачата, защото крайно се
нуждаем от него.»
Майстер Норен, пазител на летописите на Девиче езеро
твърди, че като прочел писмото, Негово благородие бил така
потресен, че онемял от ужас и гласът му не се възвърнал
докато не изпил три чаши вино. Тогава лорд Мутън повикал
капитана на стражата, своите братя и първия си рицар сър
Флориан Сивата стомана. На майстера също било заповядано
да остане. След като се събрали всички, лордът прочел писмото
и поискал съвет.
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
— Лесна работа — казал капитанът на стражата. —
Принцът спи до нея, но е започнал да остарява. Трима мъже
ще са достатъчни да го укротят, ако реши да се намеси, но с
шестима ще е по-сигурно. Желае ли милорд да го направим
тази нощ?
— Шестима или шестдесет, той все още е Демън
Таргариен, — възразил братът на лорд Мутън. — По-мъдро
е привечер да му сложим сънна отвара във виното. Нека я
намери мъртва, когато се събуди.
— Момичето все още е дете, колкото и тежки да са
престъпленията й — казал старият рицар сър Флориан, суров
мъж с посивяла коса. — Старият крал никога не би поискал
такова безчестно дело.
— Времената са тежки — рекъл лорд Мутън. — И
кралицата ме е изправила пред тежък избор. Момичето е гост
под покрива ми. Ако се подчиня, Девиче езеро ще е прокълнато
завинаги. Откажа ли, осъдени сме на разруха.
Брат му отговорил:
— Може би ще загинем, каквото и решение да вземем.
Принцът обича това смугло дете, а и драконът му е наблизо.
Един мъдър лорд би убил и двамата, за да не може принцът да
изгори Девиче езеро в гнева си.
— Кралицата е забранила косъм да падне от главата му
— напомнил им лорд Мутън. — А убийството на двама гости в
леглата им е двойно по-лошо от убийството на един. Ще съм
два пъти проклет.
Сетне въздъхнал и казал:
— Иска ми се да не бях чел писмото!
Тогава заговорил майстер Норен:
— А може би не сте го прочел.
За какво са говорили после, не се знае. Знаем, че
майстерът, млад мъж на двадесет и две години отишъл при
принц Демън и Коприва докато вечеряли и им показал
писмото. След като го прочел, принц Демън казал:
— Думи на кралица, дела на мръсница.
Джордж Р. Р. Мартин
Извадил меча си и попитал дали зад вратите чакат
мъжете на лорд Мутън, за да ги задържат. Като чул, че
майстерът е дошъл сам и скришом, прибрал меча и казал:
— Лош майстер си, но добър човек.
Заръчал му да си иде, и му заповядал до сутринта и дума
да не изрича за станалото.