Дома Веларион. Щом станало известно, че лорд Корлис гние
в тъмница под Червената цитадела, те започнали да напускат
кралицата със стотици. Някои го правели през Площада на
Обущаря, присламчвайки се към събралата се там тълпа, други
се измъквали през страничните порти или дори през стените, с намерението да се върнат в Дрифтмарк. Но и на тези, които
останали не можело да се има доверие.
В същия този ден, скоро след залеза, още едно нещастие
постигнало двора на кралицата. Хелена Таргариен, сестрата, жена и кралица на Егон II, майка на децата му, се хвърлила
през прозорец на Стегата на Мегор и загинала, пронизана от
железните пики, които били наредени в сухия ров под стената.
Тя била само на двадесет и една.
С падането на нощта по улиците и алеите на Кралски
чертог, в гостилниците, бордеите и кръчмите, дори в свещените
септи се разказвала по-мрачна история — кралица Хелена
0
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
била убита, както и синовете й преди това, гласели слуховете.
Принц Дерон и неговите дракони скоро щели да бъдат при
портите и заедно с тях щял настъпи краят на властването на
Ренира. Затова старата кралица била решила, че младата й
сестра не трябва да живее, за да се наслаждава на провала й и
изпратила при Хелена сир Лутор Ларджент, който я хванал с
огромните си груби ръце и я хвърлил върху пиките долу.
Слухът за «убийството» на кралица Хелена скоро се
разнесъл из половината Кралски чертог. Бързината, с която
хората повярвали в него, показва, как рязко градът се бил
обърнал срещу своята някога любима кралица. Ренира била
ненавиждана; Хелена — обичана. Жителите на столицата не
били забравили и жестокото убийство на принц Джеерис, което извършили Кървавия и Сиренето. Краят на Хелена бил
милостиво бърз: една от пиките била пронизала гърлото й и
тя умряла, без да гъкне. В момента на смъртта й, в другия край
на града, на Хълма на Ренис, нейният дракон Мечтан пламък
издал рев, който разтресъл Драконова яма и успял да отскубне
две от веригите, с които бил привързан. Кралица Алисънт, научавайки за смъртта на дъщеря си, разкъсала дрехите си и
проклела своята съперница.
* * *
Тази нощ в Кралски чертог се надигнал кървав бунт.
Вълненията започнали по уличките на Квартала на
Бълхите, където хората се стичали със стотици от дюкяните, кръчмите и плъшите ями — ядосани, пияни и уплашени. Оттам
те се разпръснали из целия град, искайки справедливост за
загиналите принцове и тяхната убита майка. Волски коли и
фургони били преобръщани, магазини били плячкосвани, домове — ограбвани и подпалвани. Златните плащове, които
се опитали да спрат безредиците, били жестоко пребивани.
Никой не бил пощаден: нито високопоставените, нито
обикновените хора. Лордовете били замервани с боклуци, рицарите били сваляни от седлата им. Лейди Дарла Дедингс, видяла как брат й Давос, бил промушен в окото, когато се
Джордж Р. Р. Мартин
опитал да я защити от трима пияни коняри, които се опитали
да я изнасилят. Моряците, които не можели да се върнат по
корабите си, атакували Речните порти и започнали яростна
битка с Градската стража. За да бъдат разпръснати, се
наложила намесата на сър Лутор Ларджънт и четиристотин
копиеносеца. В това време портите били полуразрушени, а
сто души били мъртви или умирали; една четвърт от тях били
златни плащове.
На площада на Обущаря шумът от бунта можел да се
чуе от всички страни. Силите на Градската стража се появили
в пълно снаряжение: петстотин мъже в черни ризници, стоманени шлемове и златни плащове, въоръжени с къси
мечове, копия и боздугани с шипове. Те се строили в южната
част на площада, зад стена от щитове и копия. Предвождал
ги сър Лутор Ларджънт яхнал брониран кон и с дълъг меч в
ръка. Само видът му бил достатъчен, стотици да се разпръснат
към уличките, пресечките и алеите. Още няколкостотин
побягнали, когато сър Лутор заповядал на златните плащове
да тръгнат напред.
Но десет хиляди останали. Тълпата била толкова
гъста, че дори тези, които биха избягали с радост, се оказали
неспособни да помръднат от мястото си, стъпкани, премазани, притиснати от всички страни. Други се втурнали напред, хванати за ръце и започнали да крещят и проклинат, докато