копията приближавали под бавните удари на барабана.
— Направете път, проклети глупаци! — изревал сир
Лутор. — Разотивайте се по домовете си! Никой няма да ви
нарани! Разотивайте се!
Някои казват, че първият загинал бил пекар, който
изгрухтял от изненада, когато острието на копие пронизало
плътта му и той видял, как престилката му се оцветява в
червено. Други твърдят, че е било малко момиче, което било
премазано от бойния кон на сър Лутър. В отговор от тълпата
полетял камък, който уцелил веждата на един от копиеносците.
Раздали се крясъци и ругатни, прътове, камъни и нощни
гърнета като дъжд се изсипали от покривите, а от другия
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
край на площада някой започнал да пуска стрели. Факла била
забита в един от стражниците и неговия златен плащ бързо
пламнал.
Златните плащове били едри мъже, млади, силни, обучени, добре въоръжени и добре бронирани. Стената им от
щитове ги провела около двайсет метра или малко повече и те
изсекли кървава пътека през тълпата, оставяйки около себе си
мъртви и умиращи. Но те били само петстотин, а бунтовниците
— десетки хиляди. Паднал един от стражите, след него друг. И
изведнъж от простолюдието започнали да се промъкват през
пролуките в строя, атакувайки с ножове и камъни и дори със
зъби. Тълпата като рояк обкръжила стражите, атакувайки ги
по фланговете и в гръб, по тях били хвърляни керемиди от
покриви и балкони.
Схватката се превърнала в бунт, а бунтът преминал в
клане. Заобиколени от всички страни златните плащове били
така плътно притиснати, че не могли да използват оръжията
си в блъсканицата. Много паднали, пронизани от своите
мечове. Други били разкъсвани на парчета, ритани до смърт
с крака, тъпкани, посичани с мотики и касапски ножове.
Дори страховитият сър Лутор Ларджънт не могъл да оцелее
в клането. Мечът му бил изтръгнат от ръцете, Ларджънт бил
свален от седлото, намушкан с нож в корема и пребит до смърт
с паве. Неговият шлем и глава били така размазани, че когато
на следващия ден дошли волски коли да съберат телата, успели да го разпознаят само по размера.
През тази дълга нощ хаосът владеел едната половина от
града, докато странни лордове и рицари сеели анархия в другата.
Странстващият рицар наречен сър Пъркин Бълхата короновал
собственият си оръженосец Тристан, шестнадесетгодишен
юноша, обявявайки, че е син на покойния крал Визерис.
Всеки рицар може да посвети друг в рицар. Когато сър
Пъркин започнал да дава рицарски звания на всеки наемник, крадец или месарски чирак, който заставал под изпокъсаното
знаме на Тристан, стотици мъже и момчета се явили, да му се
врекат.
Джордж Р. Р. Мартин
На разсъмване пожари горели из целия град. Площадът
на Обущаря бил осеян с трупове. Банди разбойници бродили
в Квартала на Бълхите, разбивали дюкяни и жилища и
пребивали всеки срещнат почтен човек. Оцелелите златни
плащове се оттеглили в казармите, докато по улиците властвали
канални рицари, мними крале и безумни пророци. Подобно
на хлебарките, на които приличали, най-лошите от тях се
разбягали преди съмване, върнали се в скривалища и мазета, да си отспят след пиянството, да си разделят заграбеното и да
отмият ръцете си от кръвта. Златните плащове излезли при
Старите и Драконовите порти под командването на сър Бейлон
Бърч и сър Гарт Заешката уста и към средата на деня успели да
възстановят някакво подобие на порядък по улиците на север
и изток от хълма на Висения. Сър Медрик Мандърли, повел
стотина воини от Бял пристан, направил същото в района
североизточно от Високия хълм на Егон, надолу до Железните
порти.Останалата част от Кралски чертог оставала в хаос.
Когато сър Торен Мандърли повел своите северняци надолу
по Куката, те открили, че Рибния пазар и Речната улица са
залети от каналните рицари на сър Пъркин. При Речните
порти над назъбените стени се веело прокъсаното знаме на
«крал» Тристан, а на самите врати висели телата на капитана
на стражата и тримата му сержанти. Остатъците от гарнизона
«Калните стъпала» преминали на страната на сир Пъркин.
Сър Торен изгубил една четвърт от хората си, докато си
пробивал път обратно към Червената цитадела… и се отървал