Кривото стъпало извадил своя кинжал и го прекарал
през дланта си.
— Кръвна клетва, — изискал той — която ще свърже
всички ни заедно, братя до смърт.
Всеки от заговорниците порязал своята длан и се
ръкувал с останалите, заклевайки братството. Единствено
кралица Алисънт освободили от полагането на клетва, защото
била жена.
Джордж Р. Р. Мартин
Над града пуквала зората, когато Алисънт изпратила
кралските гвардейци, да доведат синовете й на съвета. Принц
Дерон, най-кроткият от децата й, оплаквал смъртта на своя
родител. Деветнадесетгодишният принц Емонд Едноокия, бил намерен в оръжейната. Той се обличал в ризница и броня
за сутрешните си занятия на двора на замъка.
— Егон ли е вече нашия крал? — попитал той сър Уилис
Фел. — Или ще ни се наложи да коленичим и да целунем
бузите на старата курва?
Принцеса Хелена закусвала с децата си, когато
гвардейците отишли при тях… но на въпроса за
местонахождението на принц Егон, нейният брат и съпруг, тя
отговорила само:
— Той не е в моето легло, уверявам ви. Ако искате, можете да го потърсите под завивките.
Принц Егон бил с любовница, когато го намерили.
В началото принцът отказвал да стане част от плановете на
майка си.
— Наследница е моята сестра, не аз, — казал той. — Що
за брат ще открадне от сестра си рожденото й право?
Едва след като сър Кристън убедил наследника, че
принцесата, със сигурност ще екзекутира него и братята му, Егон се разколебал.
— Докато е жив дори един законороден Таргариен, нито един Стронг не може да се надява да седне на Железния
трон, — казал Коул. — Ако Ренира иска да предаде след себе си
властта на своите копелета, ще й се наложи да ви обезглави.
Само и единствено това, накарало Егон да приеме
предложената от Малкия съвет корона.
Сър Тиланд Ланистър, бил обявен за надзорник на
хазната на мястото на покойния лорд Бисбъри и незабавно
започнал да действа. Златото на короната било разделено на
четири части. Едната от тях поверили на грижите на Желязната
банка на Браавос, друга със силна охрана била изпратена в
Скалата на Кастърли, трета изпратили в Староград. Остатъкът
от богатствата бил предназначен за подкупи и дарове, а също
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
и за наемници, ако потрябват. За да запълни мястото на сър
Тиланд на поста надзорник на корабите, сир Ото изпратил
гарван до Железните острови при шестнадесетгодишния
дързък и кръвожаден лорд-жрец на Пайк, Далтон Грейджой по
прякор Червения Кракен, предлагайки за неговата преданост
адмиралско звание и място в съвета.
* * *
Минал ден, след него друг. Нито септони, нито
мълчаливи сестри били повикани в покоите, където лежало
подутото и гниещо тяло на крал Визерис. Не забила нито
една камбана. Излетели гарвани, но не към Драконов камък.
Вместо натам, те се отправили към Староград и Скалата на
Кастърли, към Речен пад и Планински рай, и към много други
лордове и рицари, които кралица Алисънт имала причини да
смята за поддръжници на своя син.
Записите от Великия съвет през 101 година били извадени
и щателно изучени. Взели предвид, кои лордове са поддържали
тогава Визерис, а кои — Ренис, Лена или Ленора. Лордовете, които предпочели тогава наследник мъж пред наследница
жена, били двадесет към един, но имало и несъгласни.
Тези домове най-вероятно щели да подкрепят Ренира, ако
се стигнело до война. Сър Ото пресметнал, че принцесата
би получила помощта на Морския змей и неговите кораби
и вероятно на другите лордове от източното крайбрежие: лордовете Бар Емон, Маси, Селтигар и Краб. Може би, дори на
Вечерната звезда Тарт. Тези лордове не разполагали с голяма
сила, с изключение на Веларион. Северняците предизвиквали
повече опасения: в Харънхъл Зимен хребет се е изказал в полза
на Ренис, а също и знаменосците на лорд Старк — Дъстин от
Бароутън и Мандърли от Бял пристан. На Арин също не можело
да се разчита, защото в Орлово гнездо сега управлявала жена
— лейди Джейн, Девата на Долината, чиито права също щели
да станат съмнителни, ако се отхвърлели тези на принцеса
Ренира.
Джордж Р. Р. Мартин
Най-сериозната опасност смятали, че е Бурен край, защото домът Баратеон винаги бил привърженик на