разтреперила от видяното и на страните й заблестели сълзи.
Мнозина от свитата на Ренира, които били с нея на покрива, избягали, опасявайки се, че огънят скоро ще обхване целия
град, дори и Червената цитадела намираща се на върха на
Високия хълм на Егон. Други се хвърлили в септата на замъка, да се молят за спасение. А самата Ренира здраво прегърнала, своя последен жив син, Егон Младия. Тя го притискала към
гърдите си… до този ужасен миг, когато паднала Сиракс.
Свободна от окови и ездач, Сиракс лесно можела да се
спаси от безумието. Небето било нейно. Тя можела да се върне
в Червената цитадела или въобще да напусне града, отлитайки
на Драконов камък. Дали шума или огъня я привлекли към
Хълма на Ренис, ревовете и писъците на умиращите дракони, 9
Джордж Р. Р. Мартин
мириса на горяща плът? Ние не можем знаем, както не можем
да знаем и защо Сиракс избрала да се нахвърли върху тълпата, разкъсвайки хора със зъби и нокти и изтребвайки ги с дузини, когато лесно можела да ги изпепели с огъня си отгоре, където
в небето нито един човек не можел да я нарани. Ние можем да
предадем само това, което се е случило.
Има много противоречиви истории за смъртта на дракона
на кралицата. Някои вярват, че е била дело на Хоб Секача и
неговата брадва, макар че това почти сигурно е грешно. Нима
би могъл наистина един и същи човек да убие два дракона в
една и съща нощ по един и същи начин? Някои говорят за
безименен копиеносец, «подгизнал от кръв великан», който
скочил от срутения купол върху гърба на дракона. Други
разказват, как рицар, на име сър Уорик Уитън, разсякъл
крилото на Сиракс с меч от валирианска стомана. Стрелец с
арбалет на име Бийн впоследствие си приписвал убийството, хвалейки се в много гостилници и винарни, докато на един
привърженик на кралицата не му омръзнал дългият език на
самохвалкото и му го отрязал. Истината никой никога няма
да научи — освен това, че Сиракс в тази нощ загинала.
Загубата на дракона и сина оставили Ренира Таргариен, пребледняла и безутешна. Тя се оттеглила в покоите си, докато сподвижниците й се съветвали. Кралски чертог
бил загубен, се съгласили всички; градът трябва да бъде
изоставен. Насила убедили Нейно величество да напусне на
разсъмване на настъпващия ден. Калните порти били в ръцете
на враговете й, а всички кораби на реката били изгорели или
потънали. Ренира с малка свита избягала през Драконовите
порти, възнамерявайки да се придвижва покрай брега към
Дъскъндейл. Кралицата била съпровождана от братята
Мандърли, четирима оцелели кралски гвардейци, сър Бейлон
Бърч с двадесет златни плаща, четири придворни дами и
нейният последен останал жив син, Егон Младия.
* * *
9
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
По същото време в Тъмбълтън се случили множество
събития, и точно натам сега ще насочим нашия поглед.
Когато вестта за безредиците в Кралски чертог достигнала
лагера на принц Дерон, много от по-младите лордове ставали
все по-нетърпеливи да започнат настъпление към града.
Главните сред тях били сър Джон Рокстън, сър Роджър Корн
и лорд Ънуин Пийк. Но сър Хобърт Хайтауър съветвал да
бъдат внимателни. А Двамата изменници отказвали да се
присъединяват, към каквито и да е атаки, докато условията
им не бъдели изпълнени. Улф Белия, ще припомним, искал
да му предоставят великият замък в Планински рай с всички
негови земи и приходи, докато Коравия Хю Чука искал за себе
си нищо по-малко от корона.
Тези конфликти достигнали точката си на кипене, когато Тъмбълтън научил със закъснение за смъртта на
Емонд Таргариен в Харънхъл. От крал Егон II нямало ни
вест ни кост, откакто Кралски чертог бил паднал във властта
на неговата полусестра Ренира, а много се опасявали, че
кралицата го е погубила тайно и е укрила трупа му, за да не
бъде осъждана като родоубийца. С гибелта на брат му Емонд, зелените останали без крал и без водач. Следващ в линията за
наследяване бил принц Дерон. Лорд Пийк заявил, че трябва
веднага да провъзгласят момчето за принц на Драконов
камък; а тези, които вярвали в смъртта на Егон II искали да
го короноват.
Двамата изменници също усещали нуждата от крал…
но Демън Таргариен не бил кралят, който желаели.
— Имаме нужда от силен мъж да ни води, не от момче,