Выбрать главу

— заявил Коравия Хю Чука. — Тронът трябва да бъде мой!

Когато Храбрия Джон Рокстън поискал от него да

узнае с какво право претендира да се нарича крал, лорд Чука

отвърнал:

— Със същото право като Завоевателя. Дракон.

И наистина, със смъртта на Вхагар, най-старият и най-

голям дракон в цял Вестерос вече бил Вермитор, някога язден

от Стария крал, а сега от Коравия Хю, копелето.

9

Джордж Р. Р. Мартин

Вермитор бил три пъти по голям от Тесарион, която пък

била яздена от принц Дерон.

Всеки, който ги бил зървал заедно, не можел да не

забележи, че Вермитор бил по-страховития звяр.

Макар претенцията на Чука да била неуместна за

човек с толкова ниско потекло, той имал безспорно някаква

таргариенска кръв и се бил доказал като свиреп в битка и

великодушен с тези, които го следват. Проявявал този тип

щедрост, която привлича хората към водача, както трупът

привлича мухите. А тези хора били несъмнено най-лошия вид: наемни мечове, рицари-разбойници и всякаква паплач, мъже

с покварена кръв и неясен произход, които обичали битката

заради самата нея и живеели от насилие и грабежи.

Лордовете и рицарите от Староград и Предела обаче

били обидени от арогантността на претенцията на Изменника, а самият принц Дерон Таргариен най-силно. Той така се

разгневил, че плиснал чаша вино в лицето на Коравия Хю.

Лорд Белия видял в това единствено безсмислена загуба на

добро вино. Лорд Чука казал:

— Малките момчета трябва да са по-възпитани, когато

мъжете говорят. Мисля, че баща ти не те е бил достатъчно

често. Внимавай, да не поправя този пропуск.

Двамата изменници си тръгнали заедно и започнали да

правят планове за коронацията на Чука. Когато били видени

на следващия ден, Коравия Хю носел корона от черно желязо

за ярост на принц Дерон и неговите благородни лордове и

рицари.

Един от тях, сър Роджър Корн се осмелил да събори

короната от главата на Чука.

— Короната не прави човек крал — казал той, — трябва

да сложиш подкова на главата си, ковачо.

Това била глупава постъпка. На лорд Хю не му било

забавно. По негова команда хората му повалили сър Роджър

на земята, а копелето на ковача заковал не една, а три подкови

в черепа на рицаря. Когато приятелите на Корн опитали да се

намесят, били извадени кинжали и изтеглени мечове, което

оставило трима мъже мъртви и дузина ранени.

9

Принцесата и кралицата или Черните и зелените

Това било повече отколкото лордовете поддържащи

принц Дерон можели да понесат. Лорд Ънуин Пийк и Хобърт

Хайтауър (последният не особено охотно) свикали единадесет

други лорда и оземлени рицари на таен съвет в избата на

един от хановете в Тъмбълтън, за да обсъдят как биха могли

да обуздаят арогантността на двамата драконови ездачи.

Заговорниците се съгласили, че ще е по-лесно да се разправят с

Белия, защото бил по-често пиян, отколкото трезвен и никога

не бил показвал особена воинска доблест. Чука изглеждал

по-опасният, напоследък той бил заобиколен ден и нощ от

блюдолизци, лагерни подлизурковци и наемници жадуващи

благоразположението му. Нямало да им бъде много от полза

да убият Белия, а да оставят Чука жив, отбелязал лорд Пийк; необходимо било Коравия Хю да умре пръв. Дълго и шумно

лордовете спорели в хана на име «Кървавите шипове» докато

обсъждали как най-добре биха могли да постигнат това.

— Всеки човек може да бъде убит, — обявил сър Хобърт

Хайтауър, — но как да се справим с драконите?

Взимайки предвид размириците в Кралски чертог, сър

Тайлър Норкрос казал, че и само Тесарион щял да им бъде

достатъчен да им помогне да си върнат Железният трон. Лорд

Пийк отговорил, че победата би била по-сигурна с Вермитор

и Среброкрила. Марк Амброуз предложил първо да завземат

града и след като са сигурни в победата, тогава да се разправят

с Белия и Чука. Но Ричард Родън настоял, че в този начин на

действие няма чест.

— Не можем да искаме от тези хора да проливат кръвта

си с нас, а след това да ги убием.

Храбрия Джон Рокстън успокоил спорещите.

— Ще убием копелетата сега, — казал той. — След това, нека най-смелите от нас ще вземат драконите им и полетят с

тях в битка.

Никой от намиращите се в избата не се съмнявал, че

Рокстън говорел за себе си.