Рокстън бил вече на двора.
Когато забелязал Коравия Хю, Рокстън съзрял своя
шанс и казал:
— Лорд Хю, моите съболезнования.
Чука се обърнал намръщено.
— За какво? — попитал той.
— Вие загинахте в битка, — отговорил Храбрия Джон
изтегляйки Оставящият сираци и забивайки го дълбоко в
корема на Чука, преди да разпори копелето от слабините до
гърлото.
Дузина от мъжете на Коравия Хю дотичали навреме
да го видят как умира. Дори острие от валирианска стомана
като Оставящият сираци не е достатъчно, когато човек е сам
срещу десет. Храбрия Джон Рокстън убил трима, преди да
00
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
бъде убит на свой ред. Говори се, че той умрял, когато кракът
му се подхлъзнал на купчина от вътрешностите на Хю Чука, но може би в тази подробност има твърде много ирония, за да
е истина.
Съществуват три противоречащи си описания на смъртта
на принц Дерон Таргариен. Най-известното твърдение е, че
принцът препъвайки се излязъл от шатрата си с подпалена
нощна риза, само за да се натъкне на мирския наемник Черния
Тромбо, който размазал лицето му с един удар на шипестия си
боздуган. Тази версия била предпочитана от Черния Тромбо, който я разказвал надлъж и нашир. Втората версия почти
не се отличава от първата — в нея принцът бил убит с меч, а не с боздуган и неговият убиец не бил Черния Тромбо, а
друг неизвестен войник, който дори не разбрал кого е убил. В
третата история, смелото момче известно като Дерон Дръзкия
дори не успяло да излезе от горящия си павилион, който се
бил сринал върху него.
В небето отгоре, Адам Веларион можел да види как
битката под краката му се превръща в разгром. Двама от
тримата драконови ездачи били мъртви, но той нямало как
да знае това. Без съмнение обаче, можел да види вражеските
дракони свободни от веригите си, отвъд градските стени, където можели да летят и ловуват, когато решат. Среброкрила
и Вермитор често сплитали телата си един около друг в
полетата на юг от Тъмбълтън, докато Тесарион спяла и се
хранела в лагера на принц Дерон на запад от града, на не
повече от сто ярда от неговия павилион.
Драконите са създания от огън и кръв и всичките три
били събудени от битката кипяща около тях. Говори се, че
арбалетчик пуснал стрела към Среброкрила, а четиридесет
конни рицари приближили Вермитор с мечове, копия и
брадви, надявайки се да убият звяра докато е още полузаспал
и на земята. Те заплатили с живота си за това безразсъдство.
Някъде от полето, пищейки и бълвайки пламък, във въздуха
се вдигнала Тесарион и Адам Веларион обърнал Морски дим, за да я пресрещне.
0
Джордж Р. Р. Мартин
Драконовите люспи са в голяма степен устойчиви на
огън (макар и не напълно); те защитават по-уязвимата плът и
мускули намиращи се отдолу. С възрастта драконовите люспи
стават по-плътни и твърди, предоставяйки още по-голяма
защита, както и пламъците им стават по-горещи и силни
(ако пламъците на новоизлюпено могат да запалят слама, то
пламъците на Балерион или Вхагар в пълната им сила, могат
да разтопят стомана и камък). Когато два дракона се срещнат
в смъртоносна схватка, те често използват и оръжия различни
от пламъци: нокти черни като желязо, дълги като мечове и
остри като бръснач, челюсти толкова мощни, че могат да
пробият стоманена броня, опашки като камшици, за чиито
удари е известно, че могат да разпилеят фургони на трески, да строшат гръбнака на боен дестриер и да изхвърлят хора на
петдесет стъпки във въздуха.
Битката между Тесарион и Морски дим била различна.
Историята нарича борбата между крал Егон II и неговата
сестра Ренира Танцът на драконите, но само в Тъмбълтън
драконите наистина танцували. Тесарион и Морски дим били
по-пъргави във въздуха, отколкото техните по-стари събратя.
Отново и отново те се устремявали един към друг, само за да
се отклонят в последния момент. Извисявали се като орли, спускали се като ястреби, щракайки с челюсти и ревейки, бълвайки огън, но така и не се приближавали. Веднъж Синята
кралица се скрила в облаците, само за да се появи миг по-
късно, изскачайки откъм гърба на Морски дим и обгорила
опашката му със струя кобалтов пламък. Междувременно