Морски дим се въртял, преобръщал се и се отдръпвал. В един
момент бил под своя враг, а в следващия се извил в небето и се
оказал зад Тесарион. Все по-високо и по-високо се издигали
двата дракона, докато стотици ги наблюдавали от покривите
на Тъмбълтън.
Един от тях по-късно казва, че техният полет приличал
повече на брачен танц, отколкото на битка.
Може би е било така.
Танцът свършил, когато Вермитор се вдигнал с рев към
небесата.
0
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
Почти стогодишен и голям, колкото двата млади
дракони взети заедно, бронзовият дракон с огромните жълто-
кафяви криле бил разярен, когато полетял, а кръвта му димяла
от дузина рани. Без ездач, той не можел да различи приятел
от враг, затова изливал гнева си върху всички, бълвал пламък
наляво и надясно, като се нахвърлял дивашки на всеки, който
посмеел да хвърли копие към него. Един рицар се опитал да
се спаси с бягство, но Вермитор го сграбчил в челюстите си
въпреки, че конят му галопирал. Лордовете Пайпър и Дедингс
заедно с техните обгорени скуайъри, слуги и заклети щитове
се намирали на върха на нисък хълм, когато Бронзовият гняв
ги забелязал. Миг по-късно Морски дим се хвърлил върху
него. От четирите дракона на полето в този ден, само Морски
дим бил с ездач. Сър Адам Веларион бил дошъл да докаже
своята вярност, разбивайки Двамата изменници и техните
дракони, а под него имало един, който атакувал мъжете
присъединили се към него за тази битка. Той би трябвало да
се е чувствал задължен да ги защити, въпреки че сигурно в
сърцето си е знаел, че Морски дим не би могъл да устои срещу
по-старият дракон.
Това не било танц, а бой до смърт. Вермитор летял на не
повече от двадесет стъпки над битката, когато Морски дим го
блъснал отгоре, запращайки го пищящ в калта.
Мъже и момчета бягали в ужас или били премазвани, докато двата дракона се въртели и разкъсвали един друг.
Опашки замахвали и криле биели във въздуха, но двата звяра
били така сплетени, че не били способни да се освободят.
Бенджикот Блекууд наблюдавал схватката яхнал коня си на
петдесет ярда от мястото. Размерът и теглото на Вермитор били
твърде големи, за да може Морски дим да се справи, казва лорд
Блекууд много години по-късно, и сигурно сребристосивият
дракон щял да бъде разкъсан на парчета… ако в този момент
Тесарион не се била спуснала от небето, за да се присъедини
към битката.
0
Джордж Р. Р. Мартин
Кой може да познава сърцето на дракона? Било ли
е просто жажда за кръв, това, което е подтикнало Синята
кралица да атакува? Дали тя е дошла да помогне на един от
бойците? Ако е така, на кого?
Някой ще потвърди, че връзката между дракона и ездача
е толкова дълбока, че звярът споделя любовта и омразата
на господаря си. Но кой бил съюзникът тук и кой врагът? А
различава ли драконът без ездач приятел от враг?
Ние никога няма да разберем отговорите на тези
въпроси. Всичко, което историята ни казва е, че три дракона се
биели сред кал и кръв, и дим при Втория Тъмбълтън. Морски
дим загинал първи, когато Вермитор впил челюстите си във
врата му и откъснал главата му. След това бронзовият дракон
опитал да отлети, все още държейки трофея в челюстите си, но
раздраните му криле, не можели да го повдигнат. Само след
миг той рухнал и умрял. Тесарион, Синята кралица доживяла
до изгрева. Три пъти се опитала да се вдигне в небето и три
пъти не успяла. В късния следобед изглеждала изнемощяла от
болки, така че лорд Блекууд извикал най-добрия си стрелец, познат като Били Барли, който заел позиция стотина ярда по-
далеч (извън обхвата на драконовите пламъци) и пуснал три
стрели с дългия си лък, в окото на Тесарион, докато лежала
безпомощно на земята.
Привечер сражението приключило. Въпреки, че
речните лордове били загубили по-малко от сто мъже, докато
избили повече от хиляда от Староград и Предела, Втория
Тъмбълтън, не се считал за пълна победа на нападателите, тъй като не могли да превземат града. Стените на Тъмбълтън
били непокътнати и след като хората на краля се прибрали
зад тях и залостили портите, силите на кралицата не можели
да пробият, поради липсата на обсадни оръдия и дракони.
Дори и така, те все пак устроили голяма касапница на техните