гостоприемството си, но само за нощ. Половината от златните
й плащове дезертирали по пътя, а една нощ лагерът й бил
нападнат от разбойници. Макар нейните рицари да били
отблъснали нападателите, сър Белон Бърч бил покосен от
стрела, а сър Лайънъл Бентли, младия рицар от Кралската
гвардия получил удар в главата, от който шлемът му се
пропукал. Той починал бълнувайки на следващия ден.
Кралицата побързала към Дъскъндейл.
Домът Дарклин бил сред най-силните поддръжници
на Ренира, но цената на верността им била висока. Само
ходатайството на сър Харолд Дарк могло да убеди лейди
Мередит Дарклин да допусне кралицата в замъка си (Дарк
били далечни родственици на Дарклин, а сър Харолд бил
служил някога като скуайър на покойния сър Стефон) и то
само при условие, че няма да остане дълго.
Кралица Ренира нямала нито злато, нито кораби.
Хвърляйки сър Корлис в тъмниците, тя изгубила своята
флота и от страх за живота си побягнала от Кралски чертог
без пукнат грош. Отчаяна и уплашена Нейна светлост ставала
все по мрачна и посърнала. Не можела нито да яде, нито да
спи. Не понасяла да е разделена от принц Егон, последният
й жив син. Ден и нощ момчето стояло край нея «като малка
бледа сянка».
Ренира се принудила да продаде своята корона, за да
плати пътуването си с браавоския търговски кораб Виоланд.
Сър Харолд Дарк настоявал тя да потърси убежище при лейди
Арин в Долината. Сър Медрик Мандърли пък убеждавал
Ренира да придружи него и брат му сър Торен до Бял пристан.
Нейна светлост отказала и на двамата. Тя била решена да се
върне на Драконов камък. Казвала на верноподаниците си, че
там ще намери драконови яйца. Тя трябвало да се сдобие с
друг дракон или всичко било изгубено.
0
Джордж Р. Р. Мартин
Силен вятър принудил Виоланд да се приближи до
бреговете на Дрифтмарк повече отколкото се харесвало на
кралицата. Три пъти се разминавали съвсем близо с корабите
на Морския змей, но Ренира се погрижила да остане скрита.
Накрая браавоският кораб акостирал в пристанището под
Драконов връх с вечерния прилив. Кралицата била изпратила
гарван да извести за пристигането й и заварила ескорт, който я очаквал да слезе от кораба заедно със сина си Егон, придворните дами и тримата рицари от Кралската гвардия
— всичко, което било останало от свитата й.
Навън валяло, когато свитата слязла на брега и
пристанището било почти пусто. Дори крайбрежните
бардаци изглеждали тъмни и изоставени, но Нейна
светлост не забелязала. С премаляло тяло и душа разбита от
предателството, Ренира Таргариен искала само да се върне в
резиденцията си, където мислела, че със сина си ще бъдат в
безопасност. Изобщо не подозирала, че й предстои последното
и най-тежко предателство.
Ескортът й, наброяващ четиридесет души, бил командван
от сър Алфред Брум, един от мъжете, които останали на острова, когато Ренира повела атаката си към Кралски чертог. Брум бил
най-старшият от рицарите на Драконов камък — постъпил на
служба още при управлението на Стария крал и очаквал да
бъде повишен в кастелан, когато Ренира тръгнала на война, за
да вземе Железния трон. Но вечно намръщеният и кисел сър
Алфред Брум не умеел нито да извиква привързаност, нито да
вдъхва доверие. Затова кралицата предпочела по-сърдечният
сър Робърт Куинс.
На въпроса защо сър Робърт не я посреща лично, сър
Алфред отговорил, че кралицата ще види «дебелият ни
приятел» в замъка. И тя го видяла… въпреки че овъгленото
тяло на Куинс било изгорено до неузнаваемост и провесено
от бойниците на портата редом със стюарда, оръжейника и
капитана на стражите. Разпознали го единствено по размерите
— сър Робърт бил ужасно дебел.
0
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
Казват, че кръвта се отдръпнала от лицето на кралицата, когато видяла телата, но младият принц Егон пръв осъзнал
какво всъщност означават.
— Майко, бягай! — извикал той.
Но било твърде късно. Мъжете на сър Алфред се спуснали
върху кралските стражи. Преди сър Харолд Дарк да успее да
извади меча си от ножницата, брадва разцепила главата му, а
копие проболо сър Адриан Редфорт в гърба. Единствено сър