моряците на Несария да напада Сив дух. Сър Робърт Куинс
обвинявал Канибал… но Том Пелтека, който слушал повече
отколкото говорел, наливал волантинците с ейл и отбелязвал
всяко споменаване на златните люспи на нападателя. Много
добре знаел, че Канибал е черен като въглен. И така двамата
Том и техните «братовчеди» (наполовина истина, защото
само сър Марстън бил от тяхната кръв, копеле на сестрата на
Том Рошавата брада и рицаря, който отнел девствеността й) потеглили с малкия си кораб да търсят убиеца на Сив дух.
Изгореният крал и осакатеният дракон намерили нова
цел един в друг. От скривалище на пустите източни склонове
на Драконовата планина Егон тръгвал всеки ден по изгрев, излизайки в небето за пръв път след Гарванов покой, докато
двамата Том и братовчед им Марстън Водите се върнали на
другата страна на острова да търсят хора, съгласни да им
помогнат да превземат замъка. Дори на Драконов камък, дългогодишното седалище на кралица Ренира, успели да
намерят много, които имали причини, добри или лоши, да
мразят кралицата. Някои скърбели за братя, синове и бащи, убити в Битката при Гърлото. Някои се надявали на плячка
или издигане в службата. Докато други смятали, че правото на
сина е преди това на дъщерята и правото на Егон е по-силно.
Джордж Р. Р. Мартин
Кралицата била взела най-добрите си хора със себе
си в Кралски чертог. На острова си, пазен от корабите на
Морската змей и високите си валирийски стени, Драконов
камък изглеждал непристъпен, така че гарнизонът, който
Нейна светлост оставила бил малък, съставен от хора, от които
нямало друга полза — посивели мъже или още зелени момчета, куците, бавните и сакатите, мъже, който се възстановявали от
раните си, мъже със съмнителна вярност и смелост. Начело на
тези хора Ренира поставила сър Робърт Куинс, способен мъж, но остарял и надебелял.
Куинс бил твърд поддръжник на кралицата, всички
признават, но някои от мъжете, които командвал не били
толкова лоялни. Таели омраза и недоволство за истински или
въображаеми неправди. Сред тях изпъквал сър Алфред Брум.
Брум охотно се съгласил да предаде кралицата си в замяна на
обещание за титла, земи и злато ако Егон II си върне трона.
Дългата му служба в гарнизона позволявала да посочи на
хората на краля силните и слабите страни на Драконов камък, кои стражи могат да бъдат купени и спечелени за каузата и
кои трябвало да бъдат убити или затворени.
* * *
Когато дошъл моментът, превземането на Драконов
камък отнело по-малко от час. Мъжете вербувани от Брум
отворили задна вратичка в часа на призраците, за да
позволят на сър Марстън Водите, Том Пелтека и хората им
да се промъкнат в замъка незабелязано. Докато една група
нападатели превземали оръжейната, а друга заловила верните
на Драконов камък стражи и майстори на оръжието, сър
Марстън изненадал майстер Хънимор в гарванарника, за да не
може нито един гарван да излети с новината за случващото се
в замъка. Сър Алфред повел мъжете, които нахлули в покоите
на кастелана, за да изненадат сър Робърт Куинс. Докато Куинс
се мъчел да стане от леглото си, Брум забил копие в огромния
му блед корем. Удар толкова силен, че копието преминало
през гърба на сър Робърт, пронизало пълния с пера и слама
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
матрак и се забило в земята отдолу.
Само една част от нападението не минала по план. Когато
Том Пелтека и главорезите му разбили вратата на спалнята
на лейди Бела, за да я отведат като затворник, момичето се
измъкнало през прозореца, изпълзяло по покривите и надолу
по стените докато стигнало до двора. Хората на краля се били
погрижили да пратят хора да пазят помещенията, където
държали драконите, но Бела била израснала на Драконов
камък и знаела пътища, които не били известни на тях.
Когато преследвачите й я настигнали, тя вече била оседлала и
освободила Лунен танц от веригите.
И когато крал Егон II излетял със Слънчев огън над
обвития в дим Драконов връх и се спуснал, очаквайки да се
появи триумфиращ в замъка и в безопасност сред своите
собствени хора, докато поддръжниците на кралицата били
избити или в плен, във въздуха го посрещнала Бела Таргариен, неустрашимата като баща си дъщеря на принц Демън и лейди