Лена. Лунен танц била млад светлозелен дракон, с перлени
рога, гребен и кости на крилата. Като изключим големите й
крила, тя не била по голяма от боен кон, а тежала дори по-
малко. Била много бърза обаче и Слънчев огън, въпреки че бил
много по-голям, все още имал проблем с кривото си крило, а и
имал пресни рани оставени от Сив дух.
Срещнали се в тъмните часове преди зората, сенки
в небето, които осветявали нощта с огъня си. Лунен танц
избягвала пламъците на Слънчев огън, избягвала челюстите
му, стрелкала се под грабливите му нокти и обстрелвала по-
големия дракон отгоре, отваряйки голяма димяща рана по
целия му гръб и разкъсвайки раненото му крило. Хората
гледащи отдолу казвали, че Слънчев огън се люшкал като
опиянен във въздуха, борейки се да се задържи високо, докато Лунен танц нападала отново и отново, бълвайки огън.
Слънчев огън й отговорил с нажежена струя златист пламък, толкова ярка, че осветила двора като второ слънце, пламък, който улучил Лунен танц право в очите. Въпреки, че вероятно
Джордж Р. Р. Мартин
е била ослепена Лунен танц хвърлила яростно към Слънчев
огън преплитайки се в него с криле и нокти. Докато падали, Лунен танц не спирала да впива зъби в шията на Слънчев
огън, късайки парчета от плътта му, а по-възрастният дракон
забивал ноктите си в корема й. Били обвити в огън и дим, ослепени и кървящи. Крилата на Лунен танц махали яростно
докато се опитвала да се откъсне, но единственото, което
постигала било да забави падането им.
Хората в двора се разбягали търсейки защита, когато
драконите паднали на твърдия камък, все още сражавайки се.
Бързината на Лунен танц не била от полза на земята срещу
размера и тежестта на Слънчев огън. Зеленият дракон скоро
се отпуснал неподвижен. Златният дракон наддал победен
рев и се опитал да полети отново, но рухнал на земята, докато
гореща кръв се изливала от раните му.
Крал Егон бил скочил от седлото още докато драконите
били на двадесет стъпки от земята, строшавайки и двата си
крака. Лейди Бела останала върху Лунен танц до самия край.
Изгорена и пребита, девойката намерила сила да освободи
веригите на седлото и да изпълзи встрани докато драконът й
се свил на кълбо в последните си предсмъртни гърчове. Когато
Алфред Брум извадил меча си, за да я съсече, Марстън Водите
избил острието от ръцете му. Том Пелтека отнесъл момичето
при майстера.
* * *
Така крал Егон II спечелил потомственото седалище на
Таргариен, но цената, която платил била висока. Слънчев огън
нямало да лети никога повече. Той останал в двора, където бил
паднал, хранейки се с трупа на Лунен танц и после с труповете
на овцете, които му носели хората от гарнизона. А Егон II изживял остатъка на дните си в страхотна болка. Въпреки че
този път, трябва признаем, Негова светлост отказал маковия
сок. «Няма да тръгна отново по този път», казал.
* * *
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
Не след дълго, докато кралят лежал в голямата зала на
Каменния тъпан, с превързани и шинирани крака, първият
гарван на кралица Ренира пристигнал от Дъскъндейл. Когато
Егон научил, че неговата сестра се връща с Виоланд, заповядал
сир Алфред Брум да подготви «подобаващо посрещане» за
завръщането й у дома.
Всичко това ни е известно сега. Но кралицата не знаела
нищо, когато стъпила на брега право в капана приготвен от
брат й.Ренира се засмяла, когато видяла развалината, която
бил Слънчев огън, златния дракон.
— Кой е сторил това? — попитала. — Трябва да му
благодарим.
— Сестро — извикал кралят от балкона.
Не можел да ходи, нито да стои прав, затова го носели в
стол. Хълбокът му, счупен при Гарванов покой оставил тялото
на Егон свито и разкривено, някога красивото му лице било
подпухнало от маковия сок, белези от изгаряне покривали
половината му тяло. Въпреки това Ренира го познала веднага
и казала:
— Скъпи братко. Надявах се да си мъртъв.
— След теб — отговорил Егон. — Ти си по-голямата.
— Радвам се, че помниш това — отговорила Ренира.
— Изглежда, че сме твои затворници. Но не мисли, че ще ни
задържиш дълго. Моите верни лордове ще ме намерят.
— Ако претърсят седемте ада — може би — отвърнал
кралят, докато хората му изтръгвали Ренира от ръцете на сина
й. Някои казват, че сър Алфред Брум я сграбчил за ръката, други твърдят, че били двамата Том, бащата Рошавата брада