Драконов камък. Те носели със себе си открадната корона: обръч от жълто злато, украсен със седем скъпоценни камъка
в различни цветове, която носил крал Визерис, а преди него
Старият крал Джеерис. Когато принц Егон предпочел да носи
желязната корона с рубини на Завоевателя, с чието име бил
назован, кралица Алисънт заповядала короната на Визерис
да бъде заключена, но стюардът, който получил заповедта, избягал с нея.
След коронацията кралските гвардейци съпроводили
Егон до неговия боен дракон, великолепно създание със
златисти люспи, и нежнорозови мембрани на крилете.
Драконът на златната зора се наричал Слънчев огън. Мункун
свидетелства, че кралят три пъти обиколил града, а след това
се спуснал зад стените на Червената цитадела. Сър Арик
Каргил повел Негово величество в осветената от светлината
на факли тронна зала, където Егон II се изкачил по стъпалата
към Железния трон пред погледите на хиляда лордове и
рицари. Наздравиците гърмели из цялата зала.
* * *
На Драконов камък не чули поздравленията. Вместо
това, крясъци ехтели из коридорите и стълбищата на Кулата
на Морския дракон, където изтръпнала и изтощена Ренира
Таргариен мъчително раждала вече трети ден. Детето трябвало
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
да се роди след още един лунен кръг, но новините от Кралски
чертог довели принцесата до дива ярост и това изглежда
предизвикало раждането, като че ли и бебето също било
ядосано и се борело да излезе. Принцесата проклинала през
цялото време докато ражда, призовавала яростта на боговете
да се стовари върху природените й братя и тяхната майка —
кралицата. Тя описвала подробно мъченията, на които щяла
да ги подложи, преди да ги остави да умрат. Проклинала и
детето в себе си.
— Излез! — крещяла, дращейки издутия си корем, докато майстерът и акушерката й се опитвали да я обуздаят.
— Чудовище, чудовище, излизай, излизай, ИЗЛИЗАЙ!!!
Когато бебето най-после излязло, то наистина се
оказало чудовище: мъртвородено момиченце, изкривено и
уродливо, с дупка в гърдите, където трябвало да бъде сърцето
и къса, люспеста опашка. Мъртвото момиченце било наречено
Висения. Принцеса Ренира оповестила тъжната новина на
следващия ден, когато млякото на мака притъпило болката й.
— Тя беше единствената ми дъщеря, а те я убиха.
Откраднаха ми короната, убиха дъщеря ми и ще поемат
отговорността си за това.
* * *
И така, Танцът започнал, когато принцесата свикала свой
собствен съвет. «Черният съвет», заседавал срещу «зеления
съвет» на Кралски чертог. Ренира оглавила съвета, съвместно
със своя чичо и съпруг, принц Демън. Тримата й сина също
присъствали, въпреки че нито един от тях не бил пълнолетен
(Джек бил на петнадесет, Люк на четиринадесет и Джофри на
дванадесет). Двама кралски гвардейци били с тях: сър Ерик
Каргил, брат-близнак на сър Арик и сър Лорънт Марбранд от
Западните земи. Тридесет рицаря, стотина стрелци и триста
войника съставлявали гарнизона на Драконов камък. Тази
войска се смятала за достатъчна, за внушителните размери на
крепостта.
Джордж Р. Р. Мартин
— Има какво да се желае от армията, обаче, ако ще я
използваме за завоюване — кисело отбелязал принц Демън.
Участие в черния съвет взели още дузина от по-малките
лордове, знаменосци и васали на Драконов камък, като сред
тях били: Селтигар от остров Нокът, Стаунтън от Гарванов
покой, Маси от Каменен танц, Бар Емон от Остронос и Дарклин
от Дъскъндейл. Но най-великият лорд, който се заклел в
служба на принцесата бил Корлис Веларион от Дрифтмарк.
Макар Морския змей да бил остарял, той обичал да казва, че е сграбчил живота, «както давещ се моряк се вкопчва в
отломка от потънал кораб. Вероятно Седемте са ме закриляли
за тази последна битка». С лорд Корлис пристигнала и
неговата съпруга, принцеса Ренис на петдесет и пет години.
Лицето й било мършаво и набраздено, сребърната й коса била
прошарена с бяло, но все още била свирепа и безстрашна, както когато била на двадесет и две. Жена, която понякога
народа наричал «Почти кралицата».
Присъстващите на черния съвет смятали себе си за
лоялни, но им било пределно ясно, че крал Егон II ще ги нарече