— Ние имаме приятели в Речните земи — казал принцът
— въпреки че, не всички биха посмели да заявят цвета си все
още. Имаме нужда от място, в което да можем да ги съберем, опорна точка на материка, достатъчно голяма, за да побере
значителен брой хора и достатъчно укрепена, да удържи, срещу каквато и да е сила, изпратена от узурпатора срещу
нас. Принцът посочил на картата.
— Тук. Харънхъл.
Принцесата и кралицата или Черните и зелените
И така било решено. Принц Демън щял да поведе
нападението над Харънхъл, яздейки Караксес. Принцеса
Ренира щяла да остане в Драконов камък докато възвърне
силите си. Флотът на Веларион щял да затвори Гърлото, отплавайки от Драконов камък и Дрифтмарк, за да блокира
всички кораби, влизащи или излизащи от залива на Черна
вода. — Нямаме силата да превземем Кралски чертог, щурмувайки го — казал принц Демън, — както и нашите
врагове не бива да се надяват, че могат да превземат Драконов
камък. Но Егон е зелено момче, а зелените момчета лесно
могат да се провокират. Може би ще успеем да го подтикнем
към някоя безразсъдна атака.
Морския змей щял да командва флота, а принцеса
Ренис трябвало да лети пред тях, за да попречи на враговете
да атакуват с дракони корабите им. Междувременно гарвани
щели да пристигнат в Речен пад, Орлово гнездо, Пайк и Бурен
край, за да спечелят предаността на техните лордове.
Тогава заговорил най-големият син на кралицата, Джекерис:
— Ние трябва да занесем тези писма — казал той. —
Драконите ще спечелят лордовете по-бързо от гарваните.
Брат му Лусерис се съгласил, настоявайки, че той и Джек
са вече мъже или поне почти достигнали възрастта.
— Чичо ни ни нарича Стронг и твърди, че сме копелета, но когато лордовете ни видят на гърбовете на дракони, те ще
разберат, че това е лъжа. Само Таргариен яздят дракони.
Дори младият Джофри се намесил, предлагайки да яхне
своя дракон Тираксес и да се присъедини към братята си.
Принцеса Ренира забранила; Джоф бил само на
дванадесет. Но Джекерис бил на петнадесет Лусерис на
четиринадесет; силни и едри младежи, добре тренирани и
служили дълго като скуайъри.
— Ако ще ходите, ще отидете като вестоносци, а не като
рицари — наредила им тя. — Не трябва да взимате участие в
никакви битки.
Джордж Р. Р. Мартин
Нейно величество не се съгласила да ги използва
като нейни пратеници, докато двете момчета не се заклели
тържествено над копие на Седемлъчата звезда. Било решено, че Джек като по-голям, ще поеме по-дългата и опасна задача
първо да отлети до Орлово гнездо, за да се договори с Девата
на Долината, след това до Бял пристан, за да спечели лорд
Мандърли и най-накрая до Зимен хребет, за да се срещне с лорд
Старк. Задачата на Люк щяла да бъде по-кратка и безопасна; той трябвало да лети до Бурен край, където се очаквало, че
Борос Баратеон ще го посрещне радушно.
Прибързаната коронация на Ренира се провела на
следващия ден. Пристигането на сър Стефон Дарклин, бивш
рицар от Кралската гвардия на Егон, било повод за голяма
радост на Драконов камък, още повече, когато се разбрало, че
той и неговите приближени («обърни-плащове», както сър Ото
щял да ги нарече, когато обявявал награда за залавянето им) са
донесли откраднатата корона на крал Джеерис Миротворецът.
Триста чифта очи гледали към принц Демън Таргариен, когато
поставял короната на Стария крал върху главата на съпругата
си, провъзгласявайки я за Ренира Таргариен, първа с това име, кралица на андалите, ройнарите и Първите хора. Принцът се
провъзгласил за протектор на кралството, а Ренира посочила
най-големия си син Джекерис за принц на Драконов камък и
наследник на Железния трон.
Първото нещо, което Ренира предприела като кралица, било да обяви сър Ото Хайтауър и кралица Алисънт за
предатели и бунтовници.
— Колкото до моите братя и моята сладка сестра Хелена
— заявила тя — те са били подведени от съветите на зли хора.
Нека да дойдат в Драконов камък, да прегънат коляно и да
помолят за прошка, и аз с удоволствие ще пощадя живота им
и ще ги допусна обратно в сърцето си, защото те са моята кръв, а никой човек не е по-прокълнат от родоубиеца.
* * *
Принцесата и кралицата или Черните и зелените