Инкубаторите се строят на изолирани места, защото така съществува малка вероятност да бъдат намерени от други племена. Резултатът от подобно произшествие би била липсата на деца в племето през следващите пет години. По-късно щях да стана свидетел на откриването на чужд инкубатор. Групата марсианци, с които ме свърза съдбата, представляваше част от племе, наброяващо около тридесет хиляди души. Обитаваха огромно пространство от изтощена и полуизтощена земя между четиридесетия и осемдесетия градус южна географска ширина, ограничена от изток и запад от две обширни зони на обработваема земя. Техните главни селища се намираха в югозападния край на тази област, недалеч от пресечната точка на два от т.нар. „марсиански канали“.
Тъй като инкубаторът беше разположен далече на север от мястото, където живееха, в незаселен и вероятно от никого непосещаван район, очакваше ни дълго пътешествие на юг, по време на което не знаех какво още може да ми се случи.
След завръщането си в мъртвия град преживях няколко дни на относително безделие. На следващия ден рано сутринта всички воини потеглиха нанякъде и се върнаха едва привечер. По-късно разбрах, че са ходили до подземните укрития, пренесли всички яйца в инкубатора и го подсигурили за следващите пет години, през които той най-вероятно нямало да бъде посещаван.
Подземните помещения съхраняващи яйцата, са разположени на много мили разстояния от самия инкубатор и се посещават всяка година от комисия, съставена от двадесет вождове и военачалници. Защо не строяха инкубаторите и подземните укрития в близост до своите селища си остана за мен неразгадана тайна с моите земни понятия и обичаи. Както и много други тайни на Марс.
Задълженията на Сола сега се увеличиха двойно, защото освен за мен, трябваше да се грижи и за малкото марсианче, но нито един от нас не изискваше специални грижи и тъй като и двамата бяхме на едно и също ниво по отношение на познанията си за този свят, Сола реши да ни възпитава заедно.
Марсианският възпитаник на Сола беше около четири стъпки висок, отлично развит физически и извънредно силен. Учеше се бързо и ние се забавлявахме, като се съревновавахме в ученето. Както вече отбелязах, марсианският език е извънредно прост и след около една седмица вече можех да кажа почти всичко, което желаех, и също така разбирах всичко, което ми говореха. Под ръководството на Сола започнах да развивам своите телепатични способности и скоро можех да възприемат почти всичко, което ми внушаваха по мисловен път.
Сола беше извънредно учудена от факта, че докато аз можех да приемам от другите телепатични послания, никой при никакви обстоятелства не можеше да разшифрова дори нищожна частица от моите мисли. Отначало това малко ме ядосваше, но скоро бях вече твърде доволен от това обстоятелство, тъй като то ми даваше неоспоримо предимство пред марсианците.
Красивата робиня от небето
На третия ден от церемонията с инкубатора ние се отправихме обратно към къщи. Но едва началото на колоната навлезе в отвореното пространство край града, дадоха заповед за незабавно и бързо връщане назад. Марсианците, от години, тренирани в изпълнение на подобни маневри, изчезнаха като мъгла в обширните входове на най-близките постройки и три минути по-късно нямаше и следа от колите, животните и ездачите.
Сола и аз влязохме в сградата на края на града — същата, в която водих битка с маймуните. Любопитен да узная каква беше причината за внезапното връщане, аз се качих на горния етаж. Оттам погледнах през прозореца към долината и разположените по-нататък хълмове.
Огромен въздушен кораб, дълъг, плосък и боядисан в сиво, плаваше бавно над хребета на най-близкия хълм. След него се показа още един, и още един, и още един, докато накрая двадесет кораба се понесоха във въздушното пространство над града, плавайки ниско над земята, бавно и величествено приближавайки към нас. На всеки от тях по цялата дължина от носа до кърмата бяха окачени знамена, изпъстрени с надписи, които се виждаха отдалече. На палубите и мостиците се виждаха тълпи от хора. Не знаех дали те ни виждат или просто разглеждат опустошения град, във всеки случай приемът, на който се натъкнаха, беше изключително враждебен. Внезапно и без всякакво предупреждение зелените воини откриха от прозорците на къщите ураганен огън, обсипвайки с куршуми спокойно плаващите над долината кораби.