Картината се промени като докосната от магическа пръчка — първият въздушен кораб увеличи скоростта си и отговори на нашия огън, после направи завой, сигурно имайки намерение да опише голям кръг и отново да се приближи към нас на разстояние един изстрел. Останалите кораби го последваха, обсипвайки ни с куршуми, още щом се озоваха на удобна позиция. Силата на огъня от наша страна не намаля дори за миг и аз се съмнявам дали неточните изстрели бяха повече от двадесет и пет процента. Никога преди това не бях имал случай да видя такава точност — струваше ми се, че всеки изстрел поваля по една от дребните фигурки на някой от корабите. Надстройките и знамената бяха обхванати от пламъци и не можеха да се противопоставят на унищожителната сила на нашите куршуми.
Огънят от корабите нямаше почти никакъв ефект, причината за което била, както по-късно разбрахме, пълната изненада и силата още на първите залпове на зелените марсианци, унищожили голяма част от откритите оптически мерници на тежките оръдия.
Струва ми се, че всеки от зелените воини си е имал предварително определени цели, върху които трябваше да съсредоточи своя огън в относително еднакви бойни условия. Например една от групите, съставена от най-добрите стрелци, обстрелваше изключително засичащите измерващи уреди на тежките оръдия. Друга група се занимаваше само с оръжието с по-малък калибър. Третите съсредоточаваха вниманието си върху унищожаването на отделни войници и офицери. Накрая имаше и такива, които се целеха в ония членове на екипажа, които се занимаваха с управлението на кораба.
Двадесет минути след откриването на огъня въздушната флотилия започна да се изтегля в посоката, от която беше дошла. Няколко кораба бяха доста повредени и на почти унищожените им екипажи с големи усилия се удаде да ги водят по курса. Те спряха стрелбата по нас и се концентрираха изцяло върху бягството. Воините ни се изкачиха на покривите и обсипаха отстъпващите кораби с град от куршуми.
Корабите един по един изчезнаха зад хребетите на хълмовете. В полезрението ни остана само един и по всичко личеше, че беше най-повреден. Преди това върху него се съсредоточи най-голямата сила на нашия огън и ни се струваше, че на борда му не остана нито един жив човек от екипажа. Постепенно корабът се отклоняваше от курса и в края на краищата бавно и несигурно полетя обратно към нас. Зелените воини прекратиха огъня, тъй като беше ясно, че този кораб е напълно беззащитен и вече не представлява за нас никаква заплаха.
Когато приближи към града, воините излязоха да го посрещнат, но той все още плаваше твърде високо, за да могат да се покачат на борда му. От моя наблюдателен пункт виждах разхвърляни по палубата тела на хора от екипажа, но все още не можех да определя какъв тип същества са това. Корабът се придвижваше бавно на югоизток, подпомаган вероятно и от благоприятния вятър, а аз все още не можех да забележа на него никакъв признак на живот.
Той плаваше на около петдесет стъпки височина над земята, а под него вървяха почти всички воини с изключение на оставените на покривите в случай, че флотилията реши да се върне. Скоро стана ясно, че корабът ще се удари в някоя от сградите на около една миля на юг от нашите позиции. Част от воините затича нататък. Щом корабът приближи до сградата, войните протегнаха навън своите огромни копия и подпряха въздушния гост така, че беше избягнато сътресението при удара. Започнаха да хвърлят към него въжета с куки и го придържаха към земята. После воините се качиха на палубата и внимателно го претърсиха. Видях, че оглеждат убитите, търсейки в тях признаци на живот. Същевременно забелязах, че няколко от тях излизат от долната палуба, мъкнейки някого със себе си. Това същество беше поне два пъти по-ниско от заобиколилите го зелени марсианци и се движеше, както успях да забележа, изправено на долните си крайници. Стигнах до извода, че това е още едно странно марсианско чудовище, каквото до този момент не бях виждал.