Обърна се по гръб и весело замаха с лапи, после изведнъж скочи върху мен, повали ме с тежестта си на земята, накрая започна да се върти и да подскача на място като малко кученце, което иска да го галят. Поведението му беше толкова забавно, че не можах да се въздържа и избухнах в гръмогласен смях, за първи път от деня, в който Пауъл напусна нашия лагер. Моят неочакван смях изплаши Вул. Той престана да подскача и да се гали и наведе глава, умолително гледайки към мен. Приближи плахо и сложи глава на коленете ми. В същия миг си припомних какво означава смехът на Марс — изтезания, мъки, смърт. Престанах да се смея и доста време след това го потупвах по гърба, галих го и му говорих. После станах, заповядах му с категоричен глас да ме следва и тръгнах към възвишенията.
Той се подчини и от този момент беше мой предан приятел, а аз негов единствен и неоспорим повелител. След няколко минути стигнах до хълмовете, не намерих там нищо, което би могло да ме заинтересува особено. Овразите бяха покрити с голямо количество цветя със странни форми и багри, от върха на първия хълм забелязах, как веригата продължава на север все по-високо, докато се слее с планините. Те ми се сториха много високи. По-късно узнах, че само няколко върха на Марс достигат четири хиляди стъпки височина явно и понятието за височина е относително.
Моята сутрешна разходка имаше за мен огромно значение, нейният най-важен резултат беше пълното разбирателство с Вул. Той по заповед на Тарс Таркас трябваше да бъде мой безпощаден пазач. Сега знаех, че макар и все още — на теория — пленник, фактически бях свободен. Постарах се колкото може по-бързо да се върна в града, за да не бъде разкрито предателството на Вул от неговите вече бивши господари. Реших да не прекрачвам определените ми граници докато не бъда готов да напусна града завинаги. За тези разходки, ако някой ги забележеше, Вул можеше да заплати с живота си, а аз — със загубата на тази свобода, на която се радвах до този миг.
Озовах се на площада и видях момичето за трети път. То стоеше в компанията на пазачите при входа на залата за аудиенции, а щом се приближих, хвърли към мен високомерен поглед и се обърна с гръб. Поведението й беше същото, като на някоя земна жена при подобни обстоятелства и това изпълни сърцето ми с топло предчувствие за невидима връзка, макар че мъжкото ми достойнство беше засегнато. Приятно ми стана, защото съзнавах, че още някой на Марс реагира по присъщия на земните хора маниер, макар да го правеше по не особено приемлив начин.
Ако някоя от зелените марсианки решеше да изрази недоволство или неприязън, сигурно щеше да го направи с помощта на меча или да натисне спусъка. Но само някаква много тежка обида би могла да предизвика в тях подобна реакция, защото те са напълно лишени от чувства. Трябва още веднъж да отбележа, че Сола представляваше изключение от това правило. Нито веднъж не забелязах да се отнесе към някого с жестокост или пък да бъде неучтива или сурова. Истина беше, както казаха жените от нейното племе, че по характер прилича на своите предци, нелишени от нормалните за разумно същество чувства.
Забелязах, че плененото момиче е център на всеобщо внимание и се спрях, за да видя какво щеше да последва. Скоро дойде Лорказ Птомел заедно с придружаващата го свита от вождове и с жест заповяда да се въведе момичето в залата. Реших да вляза след тях и се надявах, че няма да ме изхвърлят. Досега марсианците ме удостояваха с известно внимание, а освен това не знаеха, че вече разбирам техния език. Помолих Сола да запази това поне за известно време в тайна, оправдавайки се, че не искам да бъда принуждаван да разговарям с мъжете, докато не се убедя, че владея в достатъчна степен езика.
Марсианците насядаха по стъпалата на подиума, а плененото момиче, придружено от двете си пазачки, се изправи пред тях. Една от пазачките беше Саркоя. Държеше се с момичето унизително и жестоко, болезнено впивайки нокти в кожата й или извивайки ръката й. Дърпаше я грубо или я блъскаше пред себе си. Струваше ми се, че иска да излее върху това бедно, беззащитно момиче цялата омраза, злоба и жестокост, с които се беше срещала през всичките деветстотин години на своя живот, прибавяйки към това дългите хилядолетия опит на своите диви, брутални предци.