Дейа Торис, виждайки тези великолепни произведения на изкуството, запляска с ръце от възторг. Затова пък Сола не им обърна никакво внимание.
Решихме Дейа Торис и Сола да заемат стаята на втория етаж, с прозорци към площада, а принадлежащите към нея помещения да служат за кухня и килер. След това изпратих Сола за необходимите неща и за продукти, казах и, че докато се върне, аз ще охранявам Дейа Торис.
Когато Сола излезе, момичето ми каза, леко усмихвайки се:
— А къде би могла да избяга пленничката, дори и да я оставиш сама? Би могла единствено да тръгне след теб и да моли за закрила и прошка, защото е мислила, за теб през последните няколко дни.
— Така е — кимнах аз. — Никой от нас не може да избяга оттук, освен ако не тръгнем заедно.
— Чух това, което казваше на оня тип Тарс Таркас и мисля, че разбирам твоето положение тук, сред тези хора. Но защо каза, че не си от Барсум. Откъде си дошъл в такъв случай? Приличаш на хората от моята раса и в същото време си различен от тях. Говориш моя език, но аз чух, че съвсем наскоро си се научил да си служиш добре с него. Всички на Барсум говорят един и същи език, макар че начинът на писане понякога се различава. Само в долината Дор, където река Исс се съединява с мъртвото море Корус, употребяват струва ми се, някакъв друг език. Но освен легендите няма никакви доказателства някой да се е завърнал от там. Само не казвай, че ти си едно от онези тайнствени същества! Ако това е истина, ще те убият веднага, защото няма да можеш да намериш място да се скриеш. Очите и бяха изпълнени с очакване да й противореча.
— Не познавам вашите обичаи — отговорих аз, — но в моята страна, във Виржиния, джентълменът не лъже, за да спаси кожата си. Не съм от Дор, никога не съм виждал тайнствената река Исс, а мъртвото море Корус е за мен още по-голяма загадка, отколко за вас. Вярваш ли ми?
Изведнъж се улових в това, че много бих искал тя да ми повярва и не защото щях да започна да се страхувам за своя живот, ако всички повярват, че съм се върнал от барсомианския ад или рай, каквото и да беше долината Дор. Но защо тогава? Защо така много държах на мнението й? Взрях се и красивото, обърнато към мен лице и когато очите пи се срещнаха, разбрах — и изтръпнах. В главата й сигурно се въртяха подобни мисли. Отдръпна се от мен с въздишка и все така гледайки ме в очите, прошепна:
— Вярвам ти. Не знам какво означава думата „джентълмен“, нито съм чувала някога за Виржиния, но на Барсум нито един мъж не лъже. Ако не иска да каже истината, мълчи. Къде се намира Виржиния, твоята страна, Джон Картър? — запита тя, а на мен ми се стори, че името на моя роден край никога не беше звучало така красиво.
— Аз съм от друг свят — отговорих, — от планета, която ние наричаме Земя. Тя обикаля около нашето общо Слънце по орбита, лежаща в орбитата на Барсум, именуван от нас „Марс“. Не мога да ти отговоря как съм дошъл тук, защото и аз самият не разбрах как стана това. Тук съм и тъй като този факт ми позволява да бъда слуга на Дейа Торис, това ме прави истински щастлив.
Тя ме гледаше замислена дълго и изпитателно. Давах си сметка, че й е трудно да повярва на разказа ми и не очаквах това да стане твърде бързо, макар много да държах на нейното доверие и уважение. Предпочитах нищо да не говоря за себе си, но никой мъж, гледайки я в очите, не би могъл да се противопостави на желанието й. Усмихна се и, ставайки, каза:
— Вярвам ти, макар да не разбирам. Готова съм да приема, че не си от Барсум, макар и не такъв, какъвто е днес. Уж си като нас, но все пак някакъв друг. Защо да натоварвам разума си с такива загадки, щом сърцето ми казва, че вярвам, и аз го искам?
Това беше логично — добър пример за женска земна логика. Ако тя беше доволна, вярвайки в това, не виждах защо трябва да я подлагам на критика. В интерес на истината, това беше единственият приложим вид логика, който можеше да разреши проблема, свързан с мен. После разговаряхме на други теми и си зададохме един на друг много въпроси. Беше много любопитна по отношение на земните обичаи и демонстрира добро познаване на нашата история. Когато започнах да я разпитвам откъде има сведения за това, което е ставало на Земята, тя се усмихна и каза:
— Всеки учен на Барсум познава географията на вашата планета и има такива познания за нейната фауна, флора и история, както и за жителите, географията и историята на Барсум. Защо да не знаем всички за Земята, както я наричаш ти, щом виси на небето и е достъпна за нашите очи.