Първият от нашата група, към когото се обърна, беше Тарс Таркас, а думите, които изказа, станаха основа на подновеното трайно приятелство между техните две раси.
— Възможността за среща с най-големия жив воин на Барсум — каза джедакът, — е за мен несравнима с каквото и да било на този свят, но от много по-голямо значение е това, че имам удоволствието да сложа ръце на раменете на един приятел.
— Джедако на Хелиум — отговори Тарс Таркас, — това, че зелените воини научиха значението на думата „дружба“, е заслуга на човека, дошъл от друг свят. На него таркийците дължат възможността да разбират твоите думи и възможността да оценят и да ти се отплатят за чувствата, с които така щедро ги даряваш.
Тардос Морс поздрави и другите зелени джедаци и джеди и към всеки от тях се обърна с думи на уважение и приятелство.
После дойде при мен и сложи и двете си ръце на раменете ми.
— Здравей, синко, — каза той. — Нека доказателство за моята признателност към теб бъде фактът, че ти поверявам най-скъпоценния накит на Хелиум.
След това бяхме представени на Морс Кайак, джедът на по-малкия Хелиум и баща на Дейа Торис. Той вървеше непосредствено зад Тардос Морс и забелязах, че се вълнува още повече от баща си. На няколко пъти се опита да изрази своята благодарност към мен, но гласът му се разтреперваше и не можеше да каже нито дума, макар като воин да се славеше с извънредно голямата си храброст и жестокост в битките. Както всички хора в Хелиум, той обожаваше своята красива дъщеря и не можеше да мисли за това, което беше успяла да избегне благодарение на човека от друга планета, без да се вълнува.
От радостта към смъртта
Цели десет дни племето от Тарк и неговите диви съюзници гостуваха и бяха гощавани от жителите на Хелиум, а след това, претоварени със скъпи подаръци и изпратени от десет хиляди воини на Хелиум под предводителството на Морс Кайак, поеха обратния път към своя роден край. Джедът на по-малкия Хелиум заедно с малка свита от благородници ги придружи до самия Тарк, за да заздрави поразхлабените връзки на приятелството и мира.
Заедно е Тарс Таркас замина и Сола. Джедакът на Тарк официално я призна за своя дъщеря пред целия съвет на племето.
Три седмици по-късно Морс Кайак, благородниците и Тарс Таркас, придружен от Сола, се върнаха със специално изпратен за тях кораб в Хелиум, за да вземат участие в тържествата по случай съединяването на Дейа Торис и Джон Картър в брачен съюз.
Цели девет години участвах в съветите и се сражавах във въоръжените сили на Хелиум като принц, член на семейството на Тардос Морс. Жителите на Хелиум не преставаха да ми засвидетелствуват своето уважение, нямаше също така ден, в който да не дадат нови доказателства за обичта си към моята принцеса, несравнимата Дейа Торис.
В златния инкубатор на покрива на нашия дворец лежеше снежнобяло яйце. От почти пет години край него непрекъснато дежуряха десет воини от гвардията на джедака, а Дейа Торис и аз отивахме там всеки ден, за да кроим планове за бъдещето, хванати здраво за ръце и мечтаехме за деня, когато най-после черупчицата ще се пукне.
Все още е жива в моята памет картината на онази последна нощ, когато прекарахме край инкубатора, седейки един до друг и разговаряхме шепнешком за странния роман свързал ни един с друг, и за вълшебното събитие, което трябваше многократно да увеличи нашето щастие и да ни изпълни с надежда за бъдещето.
Изведнъж забелязахме силните светлини на приближаващ въздушен кораб, но в първия момент не обърнахме внимание на тази обичайна за ежедневието на Барсум картина. Корабът летеше със светкавична скорост, което можеше да означава, че носи важни новини. С помощта на светлинни сигнали от там съобщиха, че новините са предназначени за самия джедак, а после неспокойно закръжиха над града в очакване на патрулната лодка, която щеше да ги придружи до двореца.
Десет минути след кацането дойде пратеник със заповед веднага да се явя в залата за съвещания. Заварих там почти всички членове на съвета. На трона върху подиума седеше Тардос Морс. На лицето му беше изписано видимо безпокойство. Когато всички заеха местата си, той ни поздрави и заговори:
— Днес сутринта редица правителства са били уведомени, че вече два дни не се получават рапорти от надзирателя на фабриката за въздух. Без отговор остават също така многобройните, изпращани до него призиви от цял Барсум. Посланиците на много страни се обърнаха към нас с молба да се заемем с този въпрос и колкото може по-бързо да изпратим във фабриката другия надзирател, помощника. Хиляди наши кораби го търсиха цял ден и преди около половин час един от корабите се върна, докарвайки жестоко обезобразеното му тяло, намерено в мазето на собствената му къща. Не е нужно да ви обяснявам какво значение има за Барсум това произшествие. Пробиването на непристъпните стени на фабриката ще отнеме няколко месеца, но работата вече е започнала и не бихме имали причини за опасения, ако помпите работеха така, както през последните няколкостотин години. Но се случи тъкмо това, от което най-много се страхуваме. Уредите по цял Барсум сигнализират, че атмосферното налягане бързо спада. Машините са престанали да работят.