— Не съм сигурна дали… — В гласа на Арайа прозираше колебание. — Искам да кажа, че Гена е… а и Франк…
— Да, млади са, Арайа. Ела да потърсим нещо за ядене. Децата са прегладнели навярно! — И Джей Ти я дръпна безцеремонно за ръката. Арайа хвърли един последен поглед към Гена и Франк и тръгна след него към трапезарията.
Арайа сама се погрижи да изкъпят децата. Нареди да сложат три легълца в нейния салон и ги настани при себе си. Но на следващата сутрин още се явиха две семейства, които бяха разбрали за децата и искаха да ги осиновят. Арайа не беше мислила да се разделя толкова бързо с малките, но за тях, естествено, бе по-добре да имат свое собствено семейство. Даде ги заедно и тричките на семейството, което говореше добре френски.
След две денонощия пристигна американски самолет със сто и седемнадесет сирачета от Франция и Италия. Точно в часа, когато цялото кралско семейство трябваше да присъства на тържествения парад в чест на изтеглянето на северните племена през 1084 година!
Кралската гвардия осигури извозването на децата до столицата — с джипове, коне, мотоциклети, та дори и в каруци. Парадът беше забравен. Объркването стана особено голямо, когато Джей Ти разпредели децата и повери по няколко на всеки член от кралското семейство. След първоначалните възражения и вайкания постепенно всички се прибраха в двореца — до вечерта не остана вана в двореца, която да не е пълна с цамбуркащи се деца.
Фреди, Ники и Тоби скоро установиха, че в лицето на децата намират благодарни слушатели за ловджийските си подвизи. Лейди Барбара се зае сама да търка и четка трите момиченца от Италия дотогава, докато ги превърна в някакви розови ангелчета. Леля София тръбеше заповедите си в ушите на двамата малчугани, които й бяха поверени. Двете момчета през цялото време на полета се бяха дразнили и боричкали, но под гърмежите на нейните нареждания се превърнаха едва ли не в агънца. А леля Брадли си беше избрала двама красиви четиринадесетгодишни юноши, които й се възхищаваха.
Арайа и Джей Ти разпределиха деца и за служителите в двореца. Настъпи невероятно оживление.
— Така с това свършихме — въздъхна Джей Ти. Самият той и Арайа бяха изкъпали четиринадесет деца. Сега и последното беше облечено и всички деца бяха изпратени в салона да закусват.
Капнали и доволни Джей Ти и Арайа седяха на мокрия мраморен под на банята.
— Защо ме гледаш така странно? — попита Арайа.
— Просто си спомних за принцесата, с която се запознах на острова. Не искаше нищичко да направиш сама. Как се сърдеше, че един обикновен гражданин иска да седне до тебе! А сега височайшата дама изкъпа собственоръчно тия мръсни хлапета.
— Ланкония има нужда от деца. Всъщност всичко, което съм правила, е било винаги за Ланкония.
— Така ли? — Очите му пламтяха. — Всичко ли си правила единствено за Ланкония?
Нямаше място за повече думи. Сграбчиха се като безумни.
— Миличка моя! Толкова ми липсваше! Толкова жадувах за теб…
Любиха се на студения под. Той я облада с такава дива страст, че Арайа се чувстваше като отнесена от порой — тя проплакваше, викаше, молеше със страстен шепот да не престава… Когато пред очите им експлодира едновременно огненото кълбо на върховната наслада, Арайа имаше чувството, че цялото й тяло се разлетя на хиляди парченца.
Джей Ти пръв се раздвижи. Със забулени още от унеса очи той сякаш се изненада, че вижда Арайа до себе си. Надигна се смутено.
— Аз трябва да вървя. Трябва… да се махна оттук… — С треперещи пръсти той се опитваше да постегне униформата си. „Да се махне! Да избяга веднага…“
Сякаш го гонеха сто дяволи. Не вървеше, а по-скоро тичаше през парка. Спря чак в Градината на краля. Ръката му трепереше, когато запали цигара.
„Изкушение! — помисли си той. — Всичко в тази страна те привлича…“
Всичко беше толкова необичайно! Когато си гладен — някой вече е поднесъл яденето. Хвърлиш дрехите си на пода, някой в миг ги е прибрал. Около него пърхаха добри духове, готови да прочетат в очите му всяко желание, преди да го е изрекъл. Потрябваше ли му кола — тя беше готова на часа, шофьорът вече чакаше. Всичко зависеше от самия него — да стои до среднощ, да става в зори, да мързелува или да работи по двадесет часа на ден! И сам можеше да избира: плуване, езда, излети в планината или онези вълнуващи бойни изкуства… Или разходките в прохладните уханни градини.
Но най-вълнуващото изкушение беше Арайа. Наблюдаваше я непрекъснато, навсякъде. С какво усърдие само беше къпала децата! Това беше наистина една сърдечна и мила жена, точно както я определи кралят! Само че тази жена беше скована от бронята на дворцовия протокол. Сега самият той я разбираше по-добре, защото знаеше как е отрасла. Какво би станало от него, ако и той беше възпитаван тук, в двореца? Дали нямаше и той да разиграва сцени като Тоби, че са му поднесли някоя неузряла ягодка? Сигурно щеше да е свикнал с услужливите ръце на слугите дотолкова, че изобщо да не ги забелязва и спокойно да обсъжда пред тях и най-интимните си тайни.