— Да, приблизително така се изрази, но всичкото това беше чиста лъжа! Той иска моя трон, това е всичко. А от Ланкония иска само мястото на принц-регент и луксозния живот в двореца. Има някакъв ужасен страх да не обеднее. Но бедността сама по себе си не толкова страшна. Зная това много добре, но той не го знае.
Гласът на краля беше мек и гальовен, когато попита:
— Арайа, мислиш ли, че би могъл да те убие, ако разбере, че вече не искаш да се омъжиш за него?
— Може би. Но първият атентат беше направен, докато ние бяхме все още сгодени.
— Бяхме? Все още? А сега вече не сте, така ли?
По бузите й се стичаха едри сълзи.
— Ще остана, докогато това бъде възможно, съпруга на Джарл Монтгомъри. Той може и да не ме иска, но аз го искам.
Кралят я прегърна.
— Силно се съмнявам, че не те иска! Убеден съм, че в момента, той се подлага на адски мъки!
Арайа се освободи от ръката му и го погледна, изненадана и усмихната:
— Мислиш ли? Честно?
— Да, да — засмя се кралят. — Мъчения. Изтезания.
Арайа цяла разцъфна в усмивка:
Какво мога да направя, за да увелича мъките му? Как да го накарам да ме обикне така, че никога да не ме напусне?
— Първоначално аз го помолих да остане. — Кралят сложи пръста си под брадичката й, за да го погледне право в очите. — Наредих му да те охранява. Но сега той възложи това на гвардията. Защо тогава е все още тук? Би трябвало да си е заминал още миналата седмица!
Очите на Арайа ставаха все по-големи и по-грейнали, докато размишляваше по думите на дядо си. После изведнъж заяви:
— Мисля, че ужасно огладнях! Ще изям цялата шоколадова торта. Мислиш ли, че Нед би могъл да ни отвори една бутилка шампанско? Ланконско шампанско!
— Кажи му да отвори две бутилки! — оживи се кралят. — А сега слез от крака ми, преди съвсем да изтръпне! И ми донеси нова носна кърпа, тази на нищо не прилича! За Бога, Арайа, никой ли не те е учил на обноски?
Тя се закиска, скочи от скута му и подвикна, докато тичаше за Нед:
— О, учили са ме, но няма голяма полза!
Кралят сключи ръце на корема си и се засмя доволно.
Джей Ти се събуди още при първия шум зад вратата към тайния тунел. Надигна се тихичко, измъкна револвера от чекмеджето на нощното си шкафче и отиде на пръсти до вратата, зад която се намираше тайният ход.
Беше готов за стрелба, само изчакваше вратата да се отвори…
— Стой! Или ще стрелям! — извика той, когато вратата със скърцане зейна.
Чу се само едно изхълцване.
— Гена? — запита той подозрително.
— Гена — отвърна Арайа с понадебелял глас.
Джей Ти отскочи от нея, като че бе болна от прилепчива болест. Бързо щракна лампата. Арайа представляваше странна гледка. Стиснала в ръка бутилка шампанско, силно притисната към тялото й, само по хавлия, която по-скоро разкриваше тялото й, отколкото да го закрива.
— Махни се! — промълви той без глас. Тя влезе смело още крачка напред.
— Но, Джарл! Не се ли радваш да ме видиш?
— Пияна ли си?
— Мисля, че да. Но понеже никога не съм се напивала, не мога точно да кажа. Я кажи, по какво човек познава, кога е пиян?
Джей Ти тръгна заднешком, докато се блъсна в гардероба.
— Защо си дошла? Можеха да те видят!
Арайа продължаваше да пристъпва към него.
— Искам да спя при тебе — прошепна тя.
Той събра дъх да протестира, но тя пусна хавлията да падне. Видът на голото й тяло го накара да забрави всички възражения. Самият той беше само с панталона на пижамата си. Разпери ръце и усети допира на гърдите й до кожата си. Зажаднял, зацелува главата й, страните й, устните й.
— Не би трябвало да си тук — шепнеше той, докато устните му палеха огнена диря по кожата й. — Нали трябва да мислиш за реномето си! Една принцеса… Тя не може…
Тя го целуна страстно и прошепна до самите му устни:
— Тази нощ искам да бъда само твоята жена, нищо друго!
Джей Ти я гледаше прехласнат:
— Това е хубаво… Твърде хубаво дори… — Той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото, сложи я нежно да легне, като не преставаше да я гледа, без да я докосне. „Като че иска да запомни завинаги този миг!“ — помисли си Арайа.
— Как казваше американецът? „Няма ли да предложиш нещо за пиене на дамата?“ — каза Арайа и вдигна бутилката, която все още стискаше.
Джей Ти седеше като омагьосан, пръстите му галеха гърдите й, опипваха ребрата и раменете й.
Арайа дръпна отворената вече запушалка, цяла струя шампанско изригна и се изля по корема й. Усмихната, тя се опитваше да избута течността настрани, но Джей Ти хвана ръцете й, наведе се и започна да облизва капките от корема й. Устните му бавно и още по-жадно се преместиха нагоре към гърдите й.
Арайа лежеше и се усмихваше — чувстваше се толкова свободна, непринудена, разпасана… С едно единствено бързо движение тя го дръпна до себе си на леглото. Краката й обвиха мускулестите му подбедреници. Не преставаше да го целува, отново и отново. Джей Ти лежеше тихо, без да помръдне. Арайа се притисна в него, търкаше се о него, зашеметена от сладкото чувство при допира с мускулите му…