Лейтенант Монтгомъри напусна Ланкония още на следващата сутрин, без да се сбогува.
Веднага след отпътуването на лейтенанта граф Джулиън изведнъж започна да се разпорежда толкова властно, че Арайа го помоли да напусне Ланкония.
Наистина, Франк Тагърт остана тук, но въпреки впечатляващото си телосложение той все пак си беше все още момче. Не го биваше много-много и по инициативите. Със съоръженията за транспортиране на гроздето все нищо не ставаше.
Само няколко часа след отпътуването на Джей Ти, Арайа пристигна при дядо си, побесняла от гняв. Защо не й бе казано за урановото находище? Как е възможно?!
Кралят търпеливо й обясни, че тя е много по-ядосана от поведението на страхливия си съпруг, отколкото заради нещо, което не са й казали. Арайа се опита някак да излезе в защита на Джей Ти, но не се получи. Върна се в двореца. И тогава й казаха, че Фреди се е застрелял. Разпореди се, разбира се, за тържествено национално погребение.
Срещна се и с хората, които бяха наели Кети Монтгомъри. Дори красноречивите извинения на главния хофмаршал не можаха да я поразсмеят. Лейди Верта само стана бяла-бяла като платно и едва прошепна, че подава оставка. За нея Арайа намери няколко добри думи, успокои я и обяви, че за проявен патриотизъм я награждава с Ордена на щита.
Арайа изказа благодарност и на Зизи за нейната самоотверженост в името на Ланкония. Едно празненство в нейна чест щеше да изтъкне Зизи в центъра на вниманието и да послужи като известно обезщетение за претърпените в американския затвор несгоди.
Но една беда никога не идва сама! Като че ли мъката й и така не бе достатъчно голяма, та се появиха представители на някакъв си новосъздаден Национален комитет с петиция за връщането на лейтенант Монтгомъри, за да бъдат решени икономическите проблеми на страната… Арайа се опита да обясни на тези хора, че това е невъзможно, тъй като, виждате ли, лейтенант Монтгомъри е крайно необходим на своята собствена страна. За неин ужас хората отказаха да се съгласят с този отказ. Писаха на американския президент. След това се появи някакъв материал в американската преса, в смисъл че ланконците са един поизостанал народ и е необходима помощ, един делови американец би могъл да подпомогне страната и да я насочи към бъдещето.
Арайа гневно захвърли вестника. Тя сама ще намери някой, който да построи язовирна стена, кладенци, училища и всичко, което е необходимо! Ако знаеше само към кого да се обърне! Беше толкова сама!
Джулиън беше отпътувал преди три дни. Гена не виждаше нищо друго освен своя американец. Арайа се чувстваше по-самотна откогато и да било през живота си. Но какво става с нея?!
Продължаваше да изпълнява задълженията си, но вече не ги взимаше присърце. Времето, когато се опияняваше от чаша мътеница по площадите, беше безвъзвратно отминало! Поданиците й чувстваха тъгата й, но я отдаваха на раздялата с граф Джулиън.
А днес Арайа трябваше да открие шестметрова статуя на Роуан Велики. Чувстваше се уморена и съсипана, не беше мигнала не само тази нощ, но и няколко нощи вече. Очите й бяха възпалени, болеше я глава.
До статуята беше издигнат подиум, инсталиран бе микрофон. За скулптора и официалните гости бяха наредени столове. Стотици хора очакваха тържествения миг.
Арайа изкачи бавно стъпалата на подиума, разгърна листа, който държеше в ръката си, и започна да чете предварително подготвената си реч. Точно беше стигнала до хвалебствените слова за великите подвизи на Роуън, когато бе прекъсната от шум и възклицания, откъм лявата й страна.
Джей Ти се беше излегнал в едно от големите кресла в хола на бащиния си дом на брега на Мейн. Навън звучеше призивно сирената на кораб, но не изпитваше желание да погледне кой е корабът, който акостира. Всъщност през последните дни той нямаше желание за нищо. Беше напуснал Ланкония с първия натоварен с ванадий самолет. Съзнаваше, че е постъпил като страхливец, тръгвайки си, без да се сбогува. Но нали веднъж вече се бе разделил с нея… Не би могъл да го понесе отново.
Нямаше представа къде трябва да се яви — не бе получил никакви точни заповеди. Така че щом кацнаха във Вирджиния, тръгна на автостоп за Ки Уест. Срещна се там с чичо си Джейсън, който явно бе свършил добра работа — по-добра от онова, което бе успял да направи Джей Ти. Вечерта прекара с Бил и Доли, но те му напомняха непрекъснато за Арайа, чувстваше се отвратително. А непресъхващите въпроси на Доли правеха нещата още по-лоши. На тази мъчителна история бе сложен край — Джей Ти скочи по средата на вечерята и си тръгна набързо. Цяла нощ броди като луд по брега.