Той се изсмя кратко. Стигнаха до мястото, където бяха разтоварвали моторницата.
— Стой тук, но наистина! — заповяда той.
Арайа кимна послушно и Джей Ти изчезна в гъстака. Само след минута се върна обратно.
— Продукти от флотата. Откраднати, разбира се. Тези разбойници са направили цял склад. Сигурно ще ги продават на черно.
— На черно? Това какво е?
Джей Ти не й отговори. Само я хвана за ръка.
— Хайде, да се махаме оттук! Сигурно тези типове ще са върнат още няколко пъти тази нощ. Като се върна у дома, ще съобщя за кражбата.
Арайа измъкна ръката си от неговата и се отдалечи.
— Само на крале е позволено да крачат редом с тебе, така ли е? Я разкажи, граф Джулиус върви ли до тебе?
Тя спря, извърна се и го измери с гневни очи.
— Нарича се граф Джулиън, а не Джулиус и на обществени места не му е позволено да върви до мене.
— А ще може ли, като ти стане съпруг и крал?
— Той няма да стане крал, освен ако аз не го провъзглася. Но няма да го направя. Аз съм кралицата, а той е принц-съпруг.
— След като няма да е крал, защо се жени за тебе?
Арайа сви ръце в юмруци. Този човек ще я накара да излезе от кожата са и да престане да се владее!
— Заради Ланкония — отвърна тя кратко. — А освен това ме обича.
— Въпреки че те е видял само четири пъти?
— Срещали сме се само три пъти — поправи го тя. — Но смятам, че отговорих на достатъчно ваши въпроси. Дори и във вашите библиотеки сигурно има книги за Ланкония… Ах, да! Искам да ви питам още нещо: какво смятате да приготвите за вечеря?
Ще сготвим риба с лук, принцесо. Ти ще нарежеш лука. Положително ще ти направи голямо удоволствие.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Арайа помириса ръцете си — воняха ужасно. Ще трябва да смъкне цялата кожа, за да премахне тази отвратителна лучена миризма. Обърна се и съгледа Джей Ти, излегнат удобно в хамака. Явно, за нея нямаше легло.
— Аз къде ще спя?
Той не си даде труд да отвори очи.
— Където искаш, принцесо. В края на краищата живеем в свободна страна.
Постепенно захладня и тя потърка раменете си.
— Бих искала да спя на хамака.
Джей Ти простря ръце в покана.
— Хайде, малката! Нямам нищо против.
Арайа изпъшка.
— Предполагам, че ще е твърде дръзко от моя страна, ако ви помоля да ми отстъпите изцяло хамака.
— Прекалено дръзко! В крайна сметка съвсем не съм подготвен за гости. Имам само едно одеяло и един хамак. С удоволствие ще споделя с тебе всичко. И пак ти повтарям: няма да те докосна!
Арайа остана седнала на пода. Усещаше, как студът бавно обхваща цялото й тяло. Гледаше го как си е легнал удобно и топличко на хамака. Облегна се назад и затвори очи, но зъбите й тракаха от студ и не можеше и да мисли за сън. Джей Ти отново протегна ръце към нея. Без да премисля много, дали е редно или не, тя се покатери при него. Най-напред се опита да се обърне с гръб към него, но на хамака това се оказа невъзможно. Тя промърмори едно „Извинявайте, моля!“ и сложи глава на рамото му. Изненада се, че усещането за допира до голата му кожа съвсем не бе неприятно.
Джей Ти я прегърна и Арайа чу доволната му въздишка. Тя затвори очи. Най-добре ще е да не мисли много-много за това невероятно положение — в края на краищата една извънредна ситуация изисква и извънредни мерки. А освен това се чувстваше толкова уютно. Тя преметна крак над коляното му и заспа сладко.
— Събуди се! Утро е! — прошепна дрезгав глас до ухото й.
Не й се искаше да се събужда. Сви се по-плътно до него.
Той обхвана раменете й и лекичко я разтърси.
— Трябва да станеш и да си направиш фризурата!
Още замаяна от съня, тя го погледна и се усмихна мило. Косата й бе разпиляна по раменете.
— Добро утро.
В следващата минута той я избута от хамака и тя тупна тежко на пода. Тя заразтрива смаяно задните си части.
— Ти си най-смотаното момиче, което познавам! — изпъшка той. — В училище не са ли те учили на най-обикновените житейски неща?
— Ако намеквате за посещаването на гражданско училище, никога не съм ходила. Имах частни учители и гувернантки. — Арайа се протегна сънено. — Спах великолепно. А вие?
— Не! — изръмжа той. — Не можах да мигна. Безкрайно се радвам, че това е последният ни ден заедно. След такава „ваканция“, службата във флота ще ми се види истинска почивка! Нали ти казах, че трябва да си прибереш косите! И по-добре си облечи отново долните дрешки!
След тези думи той се завтече по пътечката към плажа.
Арайа остана да гледа след него в недоумение, но изведнъж й стана смешно. Не знаеше точно какво го бе ядосало толкова, но самата тя се чувстваше божествено! Отиде до водата и се вгледа замислено в отражението си.