Арайа изпъна рамене.
— Не чувствам изобщо никаква умора!
Спирачките на таксито изскърцаха. Джей Ти веднага набута Арайа на задната седалка.
— Но тя наистина изглежда страшно мила — чу тя тихия глас на Бил. — Защо се отнасяш така с нея?
Джей Ти не отговори, седна отпред до шофьора и му даде някакъв адрес. Колата се понесе по тихите тъмни улици.
— Сигурен ли си, че магазинът ще е отворен, друже? — запита шофьорът.
— Ще го отворят, като пристигнем.
Спряха пред малък бутик, явно за висша мода.
— Май не ми прилича на отворен — се обади Бил. — Не е ли по-добре да опитаме някъде в центъра?
Джей Ти излезе от колата.
— Ето го и него! — заяви той и се отправи към един черен кадилак, който спря до тротоара.
Бил също скочи от таксито.
— Съжалявам, че те затруднявам, Ед — каза Джей Ти и протегна ръка. — Ако не се отнасяше до една важна работа от национално значение, не бих те безпокоил.
— Остави! Това е съвсем естествено — отвърна по-възрастният посивял мъж, с вид на тежък търговец. — Няма ли я още управителката?
— Не, не още. Как е семейството? — усмихна се Джей Ти.
— Едното от момчетата е в Йейл, другият е във въздушните войски. А майка ти?
— Все така. Тревожи се, разбира се, за синовете си.
По-възрастният се засмя и извади портфейла от палтото си.
— Предполагам, че ще са достатъчно.
Бил хлъцна — толкова много пари не беше виждал!
Но Джей Ти само се ухили.
— И аз така смятам. Но нали знаеш какви са жените…
— Може ли да ме представиш?
Джей Ти отиде до таксито и отвори вратата. Арайа слезе грациозно.
— За мене е голяма чест, Ваше кралско височество — каза по-възрастният мъж.
Арайа сбърчи чело. Никога няма да свикне с тези американски маниери! Как може този невъзпитан човек да я заговори направо, без да й е представен по правилата?! След държането на лейтенант Монтгомъри на острова обаче вече нищо не можеше да я учуди. Дори този човек сега изглеждаше вежлив. Тя кимна величествено с глава.
Джей Ти точно понечи да каже нещо, когато до тях се плъзна черен шевролет и от него излезе бързо слаба, намръщена жена. Явно беше ядосана за нещо. Но всяка жена знае, че няма нищо по-надменно от арогантните продавачки в магазините за висша мода! А отгоре на всичко я бяха вдигнали посред нощ… Тя измери мъжете с унищожителен поглед.
— Това е истинско безсрамие — започна тя с писклив глас. — Хич не ме интересува, че сме във война! — Тя видя Арайа и сбърчи нос. — Значи тази особа трябва да обличам?
Сега вече се намеси Арайа.
— Отворете вашето магазинче и ми покажете моделите си. Ако нещо ми хареса, ще купя една или две рокли.
Изрече го с такова достойнство, че другата жена видимо се слиса.
— Разбира се, милостива госпожице. Веднага — отвърна тя полугласно и бързо отключи вратата.
Арайа влезе след нея. За първи път се намираше в такъв магазин. Беше и странно, че трябва да купи готова дреха, която не е шита специално за нея.
Застана пред щанда с блузи и потъна в размисъл. Този крепдешин с цвят на слонова кост съвсем не беше лош… До него висеше жълта блуза с малки черни капчици. Дали жълто ще й отива?
Продавачката разговаряше с Джей Ти. Подаде му някаква бележка.
— Ето! Обадете се на този номер и кажете на Мейвис веднага да дойде.
Като всички мъже, Джей Ти се чувстваше някак съвсем не на място в тази типично женска атмосфера. Сега се зарадва, че може да прави нещо.
— Кой е този? — запита тихичко Бил, докато приятелят му избираше номера, и посочи с глава към възрастния мъж, който беше накарал да отворят магазина посред нощ.
— Приятел на майка ми. Има една-две банки — отвърна Джей Ти кратко и след това заговори в слушалката: — Ало? Дали Мейвис е там?
— Чакам! — извика Арайа нетърпеливо от съблекалнята.
Банкерът се сбогува с тях. Мейвис пристигна. Бил и Джей Ти седяха и чакаха търпеливо на малките златни табуретки. Бил се опитваше да дремне, а Джей Ти не намираше място за краката си.
— Не, това тук е абсолютно неподходящо! Вижте че не лежи! — каза Арайа, вгледана изпитателно в своето отражение в огледалото.
— Но това е модел на Шанел — запротестира управителката. — Ако хванем тук малко, а това го… Разбира се, с подходящи ръкавици…
— Е, да… А сега да видя тази рокля…
— Едно чудесно творение на Скиапарели!
— Да, ще я взема. Моля, опаковайте я внимателно.
— С удоволствие. А къде е багажът на уважаемата госпожица?
— Нямам багаж. Ще искам и куфар.
— Но… Но милостива госпожице, ние не продаваме куфари…
Арайа реши, че всичките тези обяснения я уморяват.