Джей Ти само се намръщи.
„Спокойствие! — помисли си той. — Единственото, което искам, е малко спокойствие. Да чувам само вятъра и вълните! И тази божествена храна. Без блудкашите на моряшкия стол. Само омари, риба, раци, миди…“
— Спри мотора! — извика той на Бил. — Ще заседнем!
Бил се подчини и лодката се плъзна леко върху тясната бяла пясъчна ивица.
Предпазливо, за да не засегне полузаздравелите рани от изгоряло по крака си, Джей Ти превъртя дългото си тяло и скочи в плитката вода. Тежките ботуши му пречеха да върви. Само Бил да си тръгне, ще махне тази проклета униформа!
— Дава ти се последна възможност да промениш намеренията си! — подвикна Бил закачливо, докато му подаваше първия сандък. — Ако аз имах отпуска, щях така да се натряскам, че да не изтрезнея чак до последния ден!
Джей Ти се засмя и усмивката разкри равните му, ослепително бели зъби.
— Благодаря за предложението! Предай, моля те на Доли, че редовно ще си слагам от мехлема и че ще ям достатъчно!
— Доли страхотно се безпокои за тебе! Бас държа, че като се върнеш, ще е насъбрала около себе си куп млади момичета, които веднага ще пощръклеят по тебе.
— След отпуската положително ще съм събрал сили за тези атаки. Но сега е по-добре да тръгваш, май че ще завали — каза Джей Ти, като едва успя да прикрие досадата в гласа си.
— Виждам, че бързаш да се отървеш от мене. Ще те взема в неделя, значи.
— В неделя вечер! — поправи го Джей Ти.
— Дадено. Нека да е в неделя вечер. Да знаеш обаче, че Доли ще се безпокои страшно за тебе. От сега си зная, че ще ми къса нервите с нейните безкрайни въпроси.
Джей Ти пристъпи към лодката и се засмя:
— Добре тогава. Успя да ме убедиш. Аз ще се върна при Доли, а ти остани тук!
— Говориш глупости! — тросна се Бил. Усмивката му замръзна.
Пухкавата и апетитна Доли беше неговата голяма любов. Понякога Бил се питаше, какво ли намира тя в мъж като него. Въпреки че Джей Ти му беше приятел и именно той го бе запознал с Доли, сега отново го парна ревност при думите на този хубавец.
Джей Ти се разсмя от все сърце, като видя възмутеното изражение на приятеля си.
— Е хайде, потегляй! И внимавай да не объркаш пътя!
Бил запали двигателя и лодката се измъкна бавно от малкия залив.
Джей Ти остана още малко на брега, загледан след приятеля си, докато лодката не се скри зад близкия остров. След това разпери ръце и пое дълбоко въздух. Мирисът на водорасли, соленият въздух и шумоленето на мангровите дървета му напомниха за родния Мейн.
След като близо цяла минута се наслаждава на чудесното чувство, че е свободен, той вдигна багажа си и тръгна надолу по плажа. Преди около година, когато бе изпратен за първи път в Ки Уест, за да надзирава ремонта на корабите, той зърна този остров с далекогледа и веднага реши, че иска да прекара там поне няколко дни.
През последната година прочете няколко книги за Ки Уест и околностите, така че вече знаеше какво е нужно, ако искаше да поживее в палатка на някой от мангровите острови.
Всички твърдяха, че мангровият остров е непроходим. Но Джей Ти скоро установи, че това беше твърде меко казано. Тук клоните на дърветата се спускаха до земята и образуваха непробиваема стена.
Джей Ти свали ризата си, взе едно мачете и се зае да просече пътечка през джунглата. Знаеше, че на всеки мангров остров се намира езерце със сладка вода — трябваше да се добере до него.
Наложи се да работи непосилно цели четири часа, за да стигне до водата, останал без сили. Доли имаше право, като все повтаряше, че е много измършавял. През трите седмици, които прекара в болницата, той отслабна с няколко килограма. Раните от изгаряния по цялата му лява страна едва-едва се бяха покрили с нова розова кожа. Сега те щипеха непоносимо, подлютени от солената пот.
Той поспря за миг и се огледа. От трите страни го ограждаше лъскавата листна стена на мангровите дървета, но право пред него блестеше езерцето. На малката поляна около него имаше достатъчно място да разпъне палатката, да прибере малкото си вещи и да направи огнище.
Джей Ти избърса потта от лицето си и тръгна обратно към брега. Пътеката, която бе просякъл, лъкатушеше — не искаше пътят до лагера му да личи отдалеч. Пред Флорида на няколко пъти бяха забелязани германски подводници. Джей Ти нямаше никакво желание да се събуди някоя сутрин с опрян в гърлото му щик.
Слънцето почти се бе скрило зад хоризонта, когато Джей Ти довлече до езерцето всичкия си багаж и подреди своя бивак. Бе хвърлил дрехите си и сега, останал само по шорти и ботуши, се запъти отново към плажа. Свали ботушите, взе специална мрежа за омари и нагази в топлото море.