— В такъв случай поръчайте. Бих искала всички дрехи да бъдат увити внимателно в копринена хартия!
„Тези американци наистина нямат понятие от нищо!“
Жената изскочи светкавично от кабината и пошепна нещо на Мейвис, която хукна нанякъде. Сега управителката се обърна към Джей Ти:
— Още съвсем малко. Трябва да направим някои поправки.
Джей Ти стана и каза твърдо:
— Нямаме никакво време. След няколко часа трябва да бъда обратно в Ки Уест. Какъв номер носи?
— Шести. Има наистина идеална фигура, но дрехите имат някои дефекти… — каза тя дипломатично.
— В такъв случай опаковайте всички дрехи от шести размер!
Очите на жената се разшириха.
— О! Но това… са много пари! А освен това трябва да представя и купони за дрехите…
Джей Ти извади пачката банкноти от джоба си и започна да брои стодоларови банкноти.
— Може да кажете, на съответните държавни инстанции, че всички костюми от шеста големина са били сбъркани и е трябвало да се подменят… Повярвайте! Никой дума няма да обели!
Продавачката гледаше изумена банкнотите.
— Трябват й и обувки — каза тя с прегракнал от вълнение глас.
Джей Ти прибави още няколко стотачки на масата.
— И ръкавици, чорапи… а и бельо… Имаме и модерни бижута…
Джей Ти престана да хвърля банкноти.
— Принцесо! — извика той толкова силно, че Бил едва не падна от стола. — Искаш ли и бижута?
— Ще искам смарагди и няколко рубина, но само ако са тъмночервени. Освен това диаманти и малко перли.
Джей Ти погледна жената:
— Май че тя не говори за модни бижута, а?
— Имаме много хубави диамантени обици…
Джей Ти добави още няколко банкноти.
— Тя ги взима.
В този момент на вратата изникна Мейвис. Зад нея вървеше някакъв сънен мъж, който мъкнеше два бели кожени куфара.
Продавачката се върна бързо при Арайа.
— Изглеждате чудесно, уважаема госпожице!
Арайа се погледна в огледалото. Да! Не е лошо! Само тази коса! Изглежда ужасно провинциално!
— Вашият очарователен млад приятел вече губи търпение.
— Той не е никакъв мой млад приятел, а и съвсем не го намирам очарователен! — отвърна Арайа троснато, докато проверяваше ръбовете на чорапите си. — Такива къси рокли ли носят жените в Америка?
Продавачката не отговори, само продължаваше да гледа Арайа като втрещена.
— Вие не смятате, че той е… хубав? — успя най-сетне да изрече тя.
Арайа за първи път осъзна, че досега не е разгледала всъщност лейтенант Монтгомъри. Тя предпазливо дръпна завесата на кабината и погледна навън.
Той седеше на някакво смешно малко златно столче. Протегнал дългите си, невероятно силни крака, пъхнал ръце в джобовете си. Беше широкоплещест, с тесни бедра, без никакъв корем. Тъмната му коса бе ниско остригана, големите сини очи искряха под дългите мигли. Този тесен нос и остро изрязаните устни…
Арайа насочи отново вниманието си към огледалото.
— Мисля, че тази шапка ще подхожда на костюма…
— Разбира се, милостива госпожице! Нали е чудесна?
— Можете да завиете и зелената копринена рокля… Разбира се, и чорапите!
— С удоволствие, уважаема госпожице… — И жената се завтече навън.
Като остана сама, Арайа се усмихна доволно на образа си в огледалото. Прекара цели дни на острова с един толкова хубав мъж, без дори да го види…
— Принцесо, трябва да тръгваме! Влакът е след един час, ще те заведем до гарата! — извика Джей Ти нетърпеливо.
Арайа затвори за миг очи, за да се овладее, и излезе от съблекалнята.
„Хубавец! Пфу! — помисли си тя. — Разправят, че и дяволът бил хубавец…“
Бил подсвирна възторжено, като я видя. Арайа цяла настръхна от този просташки начин да се изрази одобрение.
Разбира се, Джей Ти не реагира. Хвана я за ръка и я потегли към вратата.
Тя се измъкна от хватката му по начин, които положително бе плод на упражнения.
— Няма да пътувам, докато косата ми прилича на метла! — обяви тя спокойно.
— Ще правиш онова, което ти се казва, ти… неблагодарно… такова…
Намеси се продавачката:
— Мога ли да си позволя… — започна тя, извади от чантата си гребен и започна сръчно да вчесва Арайа.
Арайа наблюдаваше резултата от ръчното си огледало. Да, сега беше по-добре… Само че ужасно старомодно!
Джей Ти й отне огледалцето.
— Можеш да си се наслаждаваш във влака колкото ти се иска! Тръгвай! Имаме две таксита. Едното за нас и другото за твоя багаж!
Управителката се втурна след тях и подаде на Арайа шише с парфюм.
— За вас! — каза тя. — И много щастие!
Арайа й подаде ръка за целувка. Но жената само хвана пръстите й и направи тромав реверанс.