След като не бе спала цяла нощ, Арайа се чувствате ужасно. Мразеше и Америка, и американците! Вече не помнеше и половината от думите на лейтенант Монтгомъри. И знанията й по английски се оказаха май недостатъчни, думите й ставаха все по-неразбираеми.
— Елеанор Монтгомъри — успя да каже най-сетне тя.
— Не ви разбирам — каза служителят. — Германка ли сте?
При тези думи опашката замря, всички бяха вперили в нея враждебни погледи.
Арайа повтори името. До портиера се приближи някакъв друг мъж. Това беше управителят на хотела. Името на майката на Джей Ти подейства като заклинание. Изведнъж всичко стана съвсем просто. Долетяха пикола, само след минути управителят заведе лично Арайа до асансьора, като се извиняваше многословно и угрижено за лошото държане на портиера. Видите ли, с тази война е просто невъзможно да се намери приличен персонал…
Сега, сама в стаята си, Арайа се чувстваше като изгубена. Наистина, управителят мистър Кетън я помоли да звъни, ако се нуждае от нещо… Но къде беше тук лентата за звънеца?
На вратата се почука и когато тя не отговори, влезе прислужник, който буташе пред себе си количка с нейните куфари. След като ги подреди в гардероба, човекът застана в очакване.
— Можете да си вървите — каза тя нетърпеливо. Мъжът изфуча презрително и тръгна към вратата.
— Почакайте! — извика Арайа и посегна към кесията си. Вече бе установила, че американците са готови да направят всичко заради тези банкноти. И колкото повече бяха нулите, изписани на тях, толкова по-добре… Тя дръпна една банкнота и каза: — Имам нужда от камериерка. Познавате ли някого, който би могъл да ми помогне при обличането, да ми приготви банята и да разопакова куфарите ми?
Мъжът се слиса, като видя стодоларовата банкнота. С неочаквано усърдие се опита веднага да уточни:
— За колко време ви трябва момиче? Сестра ми би могла да ви помогне, но не би искала, разбира се, да остане камериерка завинаги…
Арайа остана отново поразена. В Ланкония съвсем не бе унизително да си камериерка или прислужник. Всичките й момичета там бяха от аристокрацията.
— Само за няколко дни — промълви тя.
— Ще я повикам — кимна човекът и отиде до черния телефон, поставен до прозореца.
Арайа си беше служила с телефон, но винаги друг избираше номера вместо нея. Затова следеше с интерес как човекът върти шайбата. Той заговори със сестра си и Арайа отиде в спалнята.
Жената пристигна след два часа. Беше нацупена и недружелюбна. Веднага обясни на Арайа, че не е прислужница. Само защото е война, се съгласява изобщо да се заеме с такава работа. Свърши всичко, което Арайа й възложи, но не скриваше своето нежелание.
След като се изкъпа, изми косата си и хапна достатъчно, Арайа можа да си легне най-после чак към четири часа следобед.
Едва затвори очи и я стресна острият звън на телефона. Замаяна, тя се пресегна и вдигна слушалката.
— Да, моля? Говори Нейно кралско височество.
— Не го забравяш и когато спиш, така ли? — каза един познат глас.
— Какво искате от мене, лейтенант Монтгомъри? — запита тя и изведнъж седна на леглото с изпънат гръб.
— Бил сметна, че трябва да ти се обадя, за да се уверим, че всичко е наред.
— Добре съм.
— Имаше ли проблеми с настаняването?
— Не, разбира се. Всички бяха очарователно мили с мене.
— Видя ли се с генерал Брукс?
— Ще отида утре при него.
— Утре? Та какво прави досега?
Прииска й се да му кресне, да му каже, че е висяла на опашка, че й са се присмивали, че има камериерка, която презира господарката си, че я подозират като враг на американците… Но вместо това тя каза само:
— Измих косата си и поседях във ваната.
— Естествено! Би трябвало да го предположа. Една истинска принцеса поставя лукса над всичко! Ще се обадя утре вечер да разбера какво е казал генерал Брукс.
— Не си правете труд, моля ви. Убедена съм, че вашето правителство ще се справи бързо с измамницата.
Той замълча за малко.
— Предполагам, че не си видяла още вестниците. Фалшивата принцеса е станала страшно популярна. Възможно е на американците фалшивото да им допада повече от истинското.
Тя изгледа гневно слушалката, преди да я захвърли с ярост на вилката.
— Противен тип! — извика тя и се запъти към салона. Бяха й донесли с обяда някакъв вестник, на който не беше обърнала внимание.
На втора страница имаше снимка на жена, която доста приличаше на нея. Текстът под снимката говореше, че прелестната принцеса Арайа от Ланкония обикаля страната като пратеник на мира. Арайа моментално позна жената от снимката — братовчедката Мод!