Тези именно имена бяха предадени на комисия, която да извърши основни проучвания за миналото на кандидатите. Безспорно, бъдещият крал на Ланкония трябваше да бъде без всякакво петънце!
— А проверете и този Монтгомъри — напомни Смит на членовете на комисията. — Искам да разбера дали може да си държи езика зад зъбите.
Цели три дни Арайа остана в хотелския си апартамент като затворничка. Пред вратата й стърчаха денем и нощем двама тежковъоръжени войници, навън на улицата, също имаше постове. Сутринта на втория ден й донесоха огромен пакет със списания, със сърдечни поздрави от генерал Брукс.
Арайа седна и се зачете. За първи път тя получи някаква представа за живота на американците. Сториха й се малко лекомислени, интересуваха се сякаш само от филмови звезди и вариететни певици. Но в едно от списанията откри статия за Ланкония и кралското семейство.
На четвъртия ден още в шест сутринта се появиха две жени от женския военен корпус, за да й помогнат при обличането. Бяха сръчни, делови и правеха всичко, което Арайа поиска от тях.
В осем часа тя вече седеше в една от залите на Пентагона заедно с шестимата мъже, които познаваше от разпита. Беше известена, че ще трябва да се омъжи за американец, когото да провъзгласи за крал.
Арайа не показа с нищо колко е поразена от това предложение. Тези американци като че ли наистина смятат, че могат да поискат от нея всичко! Тя търпеливо се опита да обясни, защо един американски съпруг би бил напълно неподходящ за нея.
— Моят съпруг ще бъде принц-консорт, а нито един американец не притежава кралство, което да може да бъде обединено с моето…
— Но „империята на Америка“ ще бъде ваш съюзник! — я прекъсна раздразнено един от мъжете.
— Не мога да кажа, че съм готова на такава стъпка — Търпението й вече наистина заплашваше да се изчерпи. — Всъщност аз съм сгодена вече и скоро трябва да се омъжа. Нито моят народ ще одобри, ако аз разваля този годеж, нито моят дядо.
Арайа реши, че с тези категорични думи въпросът е приключен. Но се заблуждаваше. Господинът от Конгреса, когото наричаха Смит, обясни сега това тяхно абсурдно предложение:
— Ако ние просто ви разменим с вашата двойница, без да установим, кой е организирал покушението, вие ще се намирате в смъртна опасност! Достатъчно е да направите някаква малка грешка и ще бъдете ликвидирана.
— Ликвидирана?! — Арайа направи опит да се усмихне.
— Да, да! Просто една мъртва принцеса! Защото засега е сигурно едно нещо: онзи, който е искал да ви убие, не желае Америка да получи ванадия. Предполагаме, че конците дърпа някой, който е ваш приближен.
Арайа не отговори, но знаеше, че този човек има право. Усети, че побледнява. Не сметна за необходимо да разказва на господата, че братовчедка й Зизи сега се представя вместо нея. Но Зизи не можеше да измисли тази игра! Братовчедка й беше едно нервно, вечно наплашено създание и би могла да поеме задълженията на Арайа само ако някой режисираше точно какво и как трябва да стори…
— Ние държим няколко коза — обади се един висок, посивял вече офицер. — Никой не знае, че сте останала жива. Така че няма да ви търсят.
— Позволете да ви обясня плана, който разработихме съвместно — намеси се друг от мъжете. — Ще оставим измамницата да си приключи обиколката на спокойствие и ще я приберем, когато потегли обратно за Ланкония. По същото време вие ще пристигнете там. Предполагаме, че определени хора ще се обърнат към вас и ще ви помолят да заемете мястото на изчезналата принцеса…
— Така ще разберем кой стои в дъното на атентата и отвличането — допълни Смит.
Генерал Брукс се окашля.
— Единствената уловка е, че вие трябва да се явите като американка, със съпруг американец.
Арайа не беше много сигурна, че е разбрала добре — всичко беше толкова объркано!
— Но аз не съм американка… Как могат да ме вземат за американка?
— Ще ви обучим да се държите като американка.
— Но защо? — проплака тя, правейки огромно усилие да възвърне царственото си хладнокръвие.
Изведнъж я обзе непреодолима носталгия. Беше толкова мъчително непрекъснато да трябва да се нагаждаш към чужди нрави и обичаи, да говориш на чужд език, да премисляш по три пъти всяка думичка… Беше уморена да общува с хора, чийто начин на действие й е абсолютно чужд. Искаше да си иде у дома…
Генерал Брукс стисна ръката й и тя не я отдръпна.
— Ако направим така, че двойницата ви да изчезне и да се появите вие на сцената, с вашето държане и замах, заговорниците веднага ще се усъмнят. Те пак ще опитат да ви премахнат. Но този път може и да успеят! Ето защо искаме да инсценираме ситуация, в която да използваме жена, която да прилича на вас. Ние ще им предложим една американка, която да обучат като принцеса за своите цели.