— Да обучават мене да бъда принцеса! — Абсурдността на тази идея накара Арайа да излезе от своето мрачно вцепенение. Реши, че би могло да се помисли по този план. Поиска още разяснения:
— Следователно най-напред трябва да се науча да се държа като американка и след това ще правят от мене принцеса?
— Смятате ли, че ще можете да се справите? — погледна я строго конгресменът Смит.
Тя го изгледа високомерно.
— Надявам се, че ролята на принцеса ще мога да изиграя отлично.
Всички се разсмяха, с изключение на Смит.
— Но за тази акция съвсем не ми е нужен американски съпруг — продължи Арайа.
Ако тя съблюдава в общи линии предлагания план, спокойно — според нея — биха могли да отпаднат някои смешни подробности.
Генерал Лайънс се поклони към нея:
— Въпросът е, че ние ще ви подкрепим само ако сте съгласна да споделите трона си с един американец. При положение, че вие не приемете това, можете още сега да си тръгнете през тази врата, а ние ще отречем да сме ви виждали някога.
Нужно й беше малко време, за да преглътне това. Невъзможно беше да е казано сериозно!
— Но аз ви уверих, че ще ви дам ванадий! — отвърна тя безпомощно.
Смит я изгледа студено:
— Ние искаме нещо повече. Сега, когато воюваме, ванадият е крайно необходим. Но след войната бихме искали да създадем военни бази във вашата страна. Ние сме крайно заинтересовани, да можем да наблюдаваме отблизо русите и германците…
— При положение, че спечелите войната — си позволи да внесе съмнение Арайа. — Но ако победител излезе Германия, Ланкония не може да си позволи да има американец за принц-консорт!
— Войната ние няма да загубим и не говорим за принц-консорт, а за крал — отвърна Смит студено.
— Аз не мога… — започна Арайа, но рязко млъкна. Искаха толкова много! Не само дипломатически и военни отстъпки, но и лична жертва! Тя втренчи поглед в ръцете си. Ако не се съгласи? Какво й остава? Америка беше най-странната земя, която бе виждала. Ами ако трябва да остане да живее тук цял живот?!
Арайа вдигна поглед и видя, че всички са вперили очи в нея…
Вратата се отвори и една жена в униформа влезе и прошепна нещо на ухото на генерал Брукс. Той кимна на присъстващите.
— Принцесо — каза той и се надигна от мястото си — за съжаление, трябва да ви оставим за малко. Охраната ще ви придружи до някоя стая да си починете.
Мъжете напуснаха залата. Американските маниери все още продължаваха да извикват студени тръпки по гърба й. Но поне щеше да има време да обмисли предложението на спокойствие. Тя охотно последва момичето от женския корпус.
Шестимата мъже влязоха в една стая, в която бяха вече насядали четиринадесет капнали от умора офицери. Никой от тях не бе мигнал през последните три дни, тъй като трябваше да съберат информация за бъдещия съпруг на принцеса Арайа.
Когато шестимата влязоха, офицерите се надигнаха вяло и отдадоха чест. Един лейтенант, придържащ под мишница папка с документи, излезе напред.
— И така, какво установихте? — попита Смит нетърпеливо.
— Боя се, че не е много добре, сър. И така: първи, Чарлз Томас Уолдш…
Лейтенантът се задълбочи в четене и представи безупречното генеалогично дърво на този млад мъж.
— Не звучи зле, бих казал — даде оценка генерал Брукс. — Какво не е наред с него?
— Ами той… Той е хомосексуалист, сър.
Докладът продължи в този дух. Бизнесменът се оженил още на шестнадесет за жена от занаята, та сега плащал луди пари да го остави на мира. Развод обаче въобще не е имало… Друг един пък бил всеизвестен комарджия, четвъртият произхождал от семейство, което трупало луди пари от спекула… Петият — конгресмен — си позволил да вземе подкуп.
— А последният? — запита генерал Брукс видимо обезкуражен.
— Има баба и дядо германци. Не можем да бъдем сигурни в неговата лоялност.
— И какво ще правим сега? — прозвуча остро гласът на генерал Лайънс.
— Времето напира. Двойничката ще се върне след няколко дни в Ланкония. Ще се подготвя договорът за ванадия. Ако го продадат на Германия, Господ да ни е на помощ…
— Ами аз имам много сладък брат — каза една от военнослужещите в женския корпус, ала никой не се засмя.
Настъпи мълчание. Изминаха доста тягостни секунди преди то да бъде нарушено от друг офицер.
— Господа, разполагаме с доклад, който би могъл да представлява интерес за вас. Отнася се за лейтенант Монтгомъри, човека, който е спасил живота на принцесата.