— Почакайте! — извика тя на Смит. Той спря при вратата, но не се обърна. — Ще направя онова, което искате… — Гласът й едва се долавяше. Но стоеше там, изпъната като струна, напрегнала до болка всяко мускулче на тялото си.
Само да не помръдне! Ще избухне в плач, само ако се раздвижи…
Лейтенант Монтгомъри е извикан да се яви — обяви Смит. Някъде дълбоко в очите му се мярна сянка от доволна усмивка. Той бързо излезе от залата.
— Копеле! — процеди през зъби момичето от женския корпус. То хвана Арайа за ръка и каза дружелюбно: — А сега ти трябва хубаво да се изплачеш, миличка! Ще те заведа в кабинета на генерал Джийлкрайст, той в момента отсъства. Толкова неприятен ли е наистина този Монтгомъри?
Арайа само кимна и последва охотно своята придружителка.
— Благодаря на Бога, че съм американка! — възкликна момичето. — Никой не може да ми нарежда за кого да се омъжвам! — Тя отвори една врата. — Ето, постой тука! Загаси си лампите и никой няма да разбере, че има някой. Ще дойда да те взема в пет!
Арайа седна на кожения диван и стисна конвулсивно ръце в скута си. Разплаче ли се сега, няма спиране! Непрекъснато си повтаряше, че това решение е за доброто на страната й. Но мислите й се отплесваха към онзи противен човек, който я беше обиждал и малтретирал…
Как би могла да превърне този недодялан грубиян в един пълен с достойнство принц-консорт?
Колкото повече мислеше за това, толкова по-зле се чувстваше. Дали дядо й ще прояви разбиране за причините, които я тласнаха към тази стъпка?!
ГЛАВА ШЕСТА
Двадесет и четири часа по-късно от шестимата мъже, които обработваха така наречения „Проект Ланкония“, бяха останали само четирима. Под претекст, че имат и други важни дела, двама бяха напуснали залата. Истината беше, че им бе писнало да се занимават с една упорита принцеса и един още по-опак лейтенант. Просто не бе по силите им да се справят с този твърдоглав Монтгомъри.
Очите на генерал Брукс се бяха зачервили от недоспиване, гласът му бе съвсем прегракнал от много приказки.
— Продължава ли да се смее този тип?
Смит бе твърде ядосан, за да му отговори. Само кимна.
— Как стоят нещата? — обърна се генерал Брукс към хубавкото момиче от женския корпус.
Най-напред мъжете се опитаха да убедят Монтгомъри в смисъла на едно такова решение. Но когато опитите им не дадоха резултат, изпратиха при него представителки на женския пол. И техните усилия се оказаха безуспешни.
— Джей Ти…, тоест лейтенант Монтгомъри ми каза, че предпочита да го изправят пред военно-полеви съд, отколкото да се ожени за принцесата. Когато му обясних, че е бил избран заради безупречния си произход, той предложи да сме оженели някои от братята му за принцесата. Каза, че те може и да се съгласят, тъй като не познавали това… — Момичето погледна генерала умолително, като че искаше прошка. — … това Божие наказание. Така се изрази.
— Братята му, така ли? — възкликна генерал Брукс обнадежден.
— Проверено е вече, сър! — намеси се едни капитан. — Най-големият брат е в тайните служби, и в момента е толкова засекретен, че само президентът и още двама души знаят къде е точно. Вторият брат лежи в лазарета, миналата седмица се е наложило да ампутират крака му. Третият се е оженил преди месец за англичанка. Дори семейството още не е уведомено…
Генерал Брукс пребледня.
— А нещо… братовчеди?
— А, не! — тросна се Смит и удари с юмрук по масата. — Нямаме повече никакво време! Този Монтгомъри е идеално решение за нашите цели. Истински американец, като от картинка! А и изглежда, впрочем, като някой принц от приказките… — Смит вдигна саркастично едната си вежда, когато младата му помощничка закима въодушевено. — Коефициентът му за интелигентност е над средния. Притежава богатство. Според постъпващите при нас доклади, Ланкония е на ръба на икономическия крах. Парите на Монтгомъри ще й дойдат добре.
— А това ще бъде и реално доказателство за готовността на Америка да окаже съдействие — добави генерал Брукс.
Смит прерови досието, поставено пред него.
— Не можем да го заплашим, защото рискуваме да изгубим подкрепата на корабостроителниците Уорбрук…
— Та и на Фентън-Тагърт — допълни капитанът.
— Явно, че ние трябва да то излъжем. Изведнъж в залата настъпи плътна тишина. Смит продължи бавно:
— Той не може да търпи принцесата, така ли е? Не проявява никакъв интерес да стане крал. Следователно ще му кажем, че цялата тази женитба е фиктивна. Нека да си мисли, че това е някаква важна секретна мисия. Задачата му е да поживее с нея, да я научи да се държи като американка, а щом като тя си върне трона, той може да изчезне. Точно това трябва да му обясним.