— Но като отиде в Ланкония, той ще разбере, че брака е напълно законен и трябва да стане крал! — възрази по-скоро на самия себе си генерал Брукс.
— Приблизително така е, да. Но преди всичко ние трябва да успеем да го оженим за нея. След това ще му мислим.
— Дали принцесата ще се съгласи с това? — попита несмело капитанът.
— Тя ще продаде и душата си, щом е за благото на страната й — отряза Смит. — Ще успее да го заблуди, не се безпокойте! Освен това имам чувството, че тя изобщо не възнамерява да провъзгласи Монтгомъри за крал. Нека обаче да разберем какво мисли той по този план. Хайде да вървим! Не ми се ще да му оставим много време за размисъл! Колко време вече не е спал?
Капитанът хвърли поглед към часовника си.
— Тридесет и осем часа, сър.
— А храна?
— През последните двадесет и два часа е изял само един сандвич и една кола.
Конгресменът кимна доволно.
— Елате!
С огромно усилие Арайа успя да скрие учудването си:
— Казвате, че лейтенант Монтгомъри отхвърля предложението да се ожени за една принцеса от кралски дом? Не иска да бъде съпруг на кралица?!
Момичето в униформа не бе посмяло да изрече пред Арайа всичките ужасни неща, които Джей Ти бе казал за нея. Не била човешко същество, била твърда като камък… И колко още, много по-лоши работи… То премълча всичко това и обясни на Арайа само категоричния отказ на Джей Ти и начина, по който са успели да изтръгнат съгласието му.
— Значи той смята, че ще се стигне до… Какъв беше точният израз?
— Развод или анулиране, Ваше кралско височество.
— Но на членовете на кралското семейство е забранено да се развеждат, независимо по какви причини. Една принцеса се омъжва само един-единствен път… — Арайа спря очи на портрета на президента Рузвелт, окачен на стената. Не можеше да заличи от главата си спомена за дните на мангровия остров и за непоносимото държане на Монтгомъри. За да предпази страната си от беда, тя се бе съгласила да се омъжи за него, да прекара остатъка от живота си с него… А той се противи не иска да приеме нейното предложение!
— Няма да му казвам, че бракът е напълно валиден — прошепна тя и сведе глава.
— Съжалявам, но има и някои други неща… — Младата служителка прокле на ум Смит, който й бе прехвърлил тази неприятна задача. Беше обикнала принцесата — та тя правеше такава страхотна жертва за родината си!
— Армията нае за вас двамата къща във Вирджиния. С всичко необходимо — коне, иконом, прислуга. Но лейтенантът отказа да живее там. Каза, че би желал да изпълни задълженията си в Ки Усет и че ще живеете двамата в еднофамилно жилище — без помощен персонал, без привилегии. Ще трябва да се справяте с неговата заплата…
Всички знаеха, че на Арайа не е казано, че Джей Ти произхожда от толкова богато семейство. Момичето просто се чудеше, какво ли възнамерява да прави Джей Ти с Арайа. Как тази гледана, изискана жена ще мие чинии…
— Той смята, че щом трябва да се научите да живеете като американка, ще е добре да започнете от самото начало.
— Лейтенант Монтгомъри поставя твърде много условия, не намирате ли? — отбеляза Арайа остро.
„Ти не знаеш и половината от неговите изисквания!“ — помисли събеседницата й, но каза на глас само:
— В такъв случай, вие сте съгласна, така ли?
— А имам ли друг избор?
— Не, не смятам. Готова ли сте? Пасторът ни очаква.
— Арайа стана мълчаливо и вирна брадичка. Онова, което предприемаше днес, беше много по-важно от нея — какви романтични сънища за пищна бяла рокля. Сега нямаше никакво значение с каква рокля ще е облечена.
Тя застана пред вратата, в очакване нейната придружителка да я отвори пред нея. В коридора бяха застанали шест други момичета от женския корпус, грейнали в усмивки.
— Те не знаят коя сте — прошепна тихичко нейната придружителка. — Мислят, че армията е осигурила отпуск на годеника ви, за да се ожените.
— Нещо синьо! — каза една от жените и й подаде букетче от оцветени в синьо карамфили.
— Нещо ново! — извика друга, спазвайки старата традиция, и й подаде красиво бродирана носна кърпичка.
— Нещо старо! — каза една от жените и й подаде някакъв златен медальон. — Освен това е и нещо взето на заем, защото е на баба ми!
Тя го прикрепи внимателно на рамото на Арайа, докато друго от развеселените момичета бързо пъхна в обувката й едно пени.
Да, такъв беше обичаят: „Нещо старо, нещо заето, нещо ново, нещо синьо…“
Арайа беше трогната от сърдечността на тези жени. Американките бяха наистина очарователни, как търпяха до себе си тези недодялани мъжища?!