— Ето ти няколко предимства, заради които това място си заслужава рекламата — промълви той на глас, като си спомни за ледената вода по крайбрежието на Мейн.
Щом навлезе до гърди във водата, той се гмурна и заплува бързо към една скала, чийто връх се подаваше над водата. За съжаление, откакто започна войната бистрите някога води около Ки Уест бяха замърсени с масла и всякакви останки от разбити кораби. Опитното око на Джей Ти веднага зърна сянката. Той пъхна мрежата в една дупка, завъртя я ловко няколко пъти и бързо дръпна. Уловът беше добър: четири омара се бяха заплели в мрежата с огромните си мустаци. Единият успя да се освободи, но Джей Ти хвана здраво останалите три за клещите им и ги отнесе в лагера.
Само след няколко минути под котлето с вода лумна весел огън. С добре заучено движение Джей Ти сръчно пречупи гръбнака на омарите, преди да ги нахвърли в кипящата вода. Тези омари бяха по-различни от омарите в Мейн — по-дребни, с люспеста черупка, но ставаха също толкова червени след сваряване.
Един час по-късно Джей Ти изхвърли празните черупки в морето. Усмивката не слизаше от устните му, когато се качи в хамака, разпънат между две дървета. Въздухът бе приятно топъл, вълните приспивно шумяха. Беше толкова доволен… Не се бе чувствал така добре откакто напусна дома си.
Спа дълбоко и крепко, както не бе спал от година насам. За първи път от седмици не го връхлетя кошмарът, който го измъчваше непрестанно от онази нощ, в която за малко не изгоря жив.
Когато слънцето изгря, Джей Ти все още спеше дълбоко. Нямаше ги онези коравосърдечни сестри, дето те будят в пет сутринта с термометър в ръка и грачат своето бодро „Е, как сме тази сутрин?“.
Дори когато проехтяха изстрелите, той ги регистрира в просъница, само с подсъзнанието си. Знаеше, че е на сигурно място и изстрелите положително не го застрашават…
Но изведнъж скочи и се ослуша. Нещо не беше наред, макар че не осъзнаваше какво. Той се прехвърли бързо от хамака, без да обръща внимание на острата болка в лявата си страна. Нахлузи шортите и ботушите си, завърза ги набързо, грабна пушката и хукна.
Дотича чак до брега, но не откри нищо необичайно. Засмя се на глас, че е толкова страхлив.
„Просто съм сънувал!“ — успокои се той и тръгна да се връща.
Но се разнесе нов изстрел. Ниско приведен, Джей Ти затича по протежение на плажа. Скоро ги видя: двама мъже в една моторница. Единият беше на кормилото, другият се целеше във водата.
Джей Ти напразно се взираше, за да види в какво стрелят. Сепна се, като видя сред вълните да се мярка като тъмна сянка глава на човек.
Без да се замисля, Джей Ти се хвърли напред. Макар че бушуваше война и преследваният можеше да е германец, всичко в него въстана срещу тази неравна борба. Скри пушката си зад едно дърво, захвърли ботушите си и скочи във водата.
Опитваше се да се движи безшумно, без да изпуска от очи двамата мъже и главата във водата. Когато главата изчезна и не се появи на повърхността, Джей Ти се гмурна и излезе на повърхността да си поеме въздух чак зад кърмата на лодката.
— Ей там! — чу той глас над главата си и куршумите отново заплескаха във водата, един дори жулна рамото му.
Джей Ти се гмурна отново и се озърна под водата.
Точно когато въздухът му свърши, видя тялото. Енергично загреба нататък. Сграбчи човека около кръста и се оттласна нагоре. Видя наблизо някакви мангрови коренища и се насочи към тях, плувайки под водата. Дробовете му горяха, сърцето му лудо биеше.
Почти задушен, той изскочи на повърхността. С треперещи ръце изтегли безжизненото тяло от водата. Когато направи опит да се ориентира, видя двамината. Бяха изключили мотора и стояха изправени в лодката, с гръб към него.
Джей Ти се придвижваше бавно с товара си към коренищата. Тихо изохка, когато острите като ножове мидени черупки, залепнали по мангровото дърво, одраскаха полузаздравялата му кожа. Стисна зъби и не издаде нито звук повече, въпреки че корените го изпонарязаха дълбоко целия.
Мъжете обърнаха лодката.
— Улучи я — чу се гласът на единия. — Да се махаме!
— Искам да съм абсолютно сигурен — възпротиви се онзи с пушката.
„Улучи я?!“
Джей Ти погледна лицето. Държеше в ръцете си красива млада жена, по всяка вероятност мъртва.
Почувства как в гърдите му се надига гняв. Поиска му се да се хвърли срещу мъжете, които се бяха осмелили да стрелят по една безпомощна жена. Но освен малкия нож нямаше никакво оръжие у себе си. Цялото му тяло бе в полузараснали рани от изгорено, а и не знаеше доколко сериозна е раната от куршума в рамото му.