Церемонията щеше да се състои в залата за конференции. Никой не се бе сетил да дръпнат масата, нямаше коридор, по който да пристъпи тържествено, но пък и нямаше кум, който да я поведе… Арайа се промъкна край стената до групата мъже в дъното на залата, които я очакваха. Някои бяха в официални костюми, но близо дузина от тях бяха в униформи и на гърдите им проблясваха ордени. Личеше, че някои висши офицери са сметнали сватбата за достатъчно важна, за да присъстват.
Лейтенант Монтгомъри дремеше на едни стол, подпрял глава на лакътя си. Беше брадясал, униформата му бе мръсна и измачкана.
Арайа почувства, че я обзема гняв. Навярно всичките тези мъже не бяха събрали кураж да му кажат колко неподходящо е облечен! Но тя не се поколеба. Застана пред него и му изсъска:
— Как се осмелявате да се явите пред мен в такова облекло?
Той дори не отвори очи, само промърмори:
— Чувам омайния глас на Нейно кралско височество.
Генерал Брукс хвана Арайа под ръка и я отведе пред пастора. Прошепна й извинително:
— Той изкара няколко тежки дни. Не бива да го дразним, преди да свърши церемонията. Може да промени решението си!
Арайа сложи ръце на кръста си. Толкова ли бе изпаднала, че да моли някакъв мъж да се жени за нея?! Джей Ти небрежно стана и се обърна към нея:
— Щом си решила да играеш това театро, аз съм съгласен, принцесо.
Пасторът малко се стъписа, когато зачете многобройните имена на Арайа.
— Та за кого се женя? — попита Джей Ти и почеса наболата си брада.
— Виктория Джура Арайа Сплийп Ксепита — повтори пасторът търпеливо.
— Да, взимам и…
Арайа го стрелна с очи. Тя даде обет да обича и почита Джарл Тайнън Монтгомъри. Но думите „да се покорява“ пропусна.
— Ваше кралско височество — напомни пасторът меко — изразът е „да обича, да почита и да се покорява“. Арайа изгледа Джей Ти презрително и не продума.
— Така и така за днеска достатъчно лъгахме — изръмжа Джей Ти. — Свършвайте най-после!
Пасторът въздъхна и бързо каза:
— Обявявам ви за съпруг и съпруга. Сега трябва да целунете невестата.
Джей Ти хвана китката на Арайа и изпъшка доволно:
— Ох, слава Богу, сега най-после мога да си легна.
Арайа едва успя да върне златния медальон, когато Джей Ти я помъкна след себе си. Генерал Брукс хлъцна:
— Изглежда, че бракът ще бъде напълно щастлив!
Конгресменът Смит само изпръхтя.
Арайа се облегна на задната седалка на лимузината, предоставена от армията и се опита да скрие усмивката си. До нея — колкото е възможно по-далеч — седеше нейният съпруг. Бе облегнал чело на прозореца, така че не можеше да види лицето му, но и така изразяваше достатъчно ясно отношението си към нея. Още когато бяха на острова, той каза, че тя не е жена за него. Съвсем не го впечатли това, че е от кралско потекло. Но, странно, това не я бе засегнало! По-лошо щеше да е, ако беше казал, че не я намира хубава или чаровна. Всяка жена мечтае да бъде желана, дори и една принцеса.
Арайа затвори очи за миг. Последните две седмици бяха наистина претрупани със събития. Слава Богу, всичко това мина. Сега беше омъжена жена. Тя хвърли крадешком поглед към лейтенант Монтгомъри. Във вечерен костюм изглеждаше наистина много добре, а изглеждаше и достатъчно силен, за да може да носи с достойнство тежките официални кралски одежди… Разбира се, най-напред ще трябва самата тя да се научи да се държи като американка. Няма да е чак толкова трудно, може би.
Но сега предстоеше първата брачна нощ. Майка й й бе обяснила какво се случва през тази нощ, предупредила я бе, че мъжете правят някои неща, които не са приятни за жената. И тази страст, която мъжете проявяват, също е неразбираема за жените. Но все пак я бе посъветвала, да положи старания за външния си вид, да демонстрира желание, защото само по този начин може да се гарантира продължението на династията.
Фактът, че съпругът й бе почти напълно чужд, съвсем не смущаваше Арайа. Все пак се надяваше, че след брачната нощ Джей Ти Монтгомъри вече няма да е толкова неучтив към нея. Може би още утре ще коленичи до леглото й и ще я моли за прошка за всичко, което й е причинявал…
Тя изобщо не забеляза, че колата е спряла, докато шофьорът не й отвори вратата. Бяха пред хотела. Арайа излезе от колата и изчака, докато шофьорът успее да вдигне на крака съпруга й.
Джей Ти разглеждаше сградата, като че досега не беше виждал хотел.
— Добре — промърмори той и влезе, без да обърне внимание на Арайа. Но само след няколко секунди се появи отново, хвана я за ръка и я потегли след себе си: — Коя е стаята ти?
— Тя е розова.