На края тя се отказа от борбата и легна върху завивката, притиснала здраво ръце към тялото си.
— Готова съм — прошепна тя с прегракнал глас. Никаква реакция. Тя повтори думите си. Напразно. Държането на този човек надхвърляше границите на добрия тон, дори и за съпруг! Ядосана, тя дръпна вестника от лицето му. Той спеше!
Аз съм готова! — изкрещя тя, далеч не като благородна принцеса. След това отново легна.
— Готова? — измърмори сънено той. След това изведнъж седна в леглото, прав като свещ. — Огън! — изрева той, преди да успее да разбере къде се намира.
Той се обърна към Арайа, без да откъсва очи от тялото й, изкусно разкрито от тънката нощница.
Арайа продължаваше да лежи, впила очи в тавана. Ето, сега ще настъпи мигът, в който мъжете се превръщат в животни…
— Готова? За какво? — запита Джей Ти с променен глас.
— За брачната нощ — обясни тя, стисна очи и се опита да мобилизира силите си за предстоящото мъчение. Дали ще й причини много силна болка?
Отвори очи, сепната от смеха му.
— Първата брачна нощ? — каза той. — Значи ти смяташ, че аз бих… Че аз и ти… Чудесно наистина! Значи затова преседя половината нощ в банята…
Господи! Този човек й се присмива!
— Слушай сега, мадам! Ожених се за тебе само за да помогна на моята страна да спечели войната. Никога няма да посегна на тебе, каквито и изкусителни парцали да вееш! Не бих искал да създам никакви пречки за разтрогването на нашия брак, след като бъдеш върната в Ланкония. Освен това твоят граф Джулиъс ще е страшно благодарен, ако трябва да отглежда и децата, които ще се пръкнат от моето семе! Сега значи отиваш в салона и ме оставяш да спя, разбра ли? Само те моля да не излизаш от хотела. Знае ли човек какво ще бъде следващото ти хрумване!
В този момент Арайа благодари на Бога за строгото възпитание, което бе получила. Само то й помогна да потисне чувствата си. Да те отхвърлят като принцеса е едно, но да те пренебрегнат като жена, това е вече нещо, което наранява дълбоко!
— Махай се, хайде! — извика той. — Изчезвай от леглото ми! Ще извикам камериерката да ти подреди легло на кушетката.
С цялото достойнство, което можа да събере, Арайа се надигна от леглото.
— Не, благодаря, лейтенант Монтгомъри. Ще се справя и сама.
Не биваше друга жена да разбере, че съпругът й не я желае.
Тя цяла нощ остана седнала на кушетката, потънала в мисли. Мразеше го заради онова, което й причини. Добре, няма да има деца от него. Може би сестра й ще успее да роди наследник на трона на Ланкония. Тя, Арайа, ще научи от него онова, което има да учи и след това ще се върне в родината си. Тя мъчително преглъщаше сълзите си. Една принцеса не може да си позволи да се разплаче.
Джей Ти се събуди с неприятен вкус в устата. Седна в леглото и се огледа. Беше спал с униформата.
Съзнаваше, че принцесата не спа до него, а се настани в някаква друга стая на апартамента. „Сигурно е обидена!“ — помисли си той и се намръщи. Навярно го мрази, задето не е изпълнил очакванията й.
Той затвори очи и се опита да си припомни събитията от последните дни. След като й бе спасил живота, тя се беше държала невъзможно! Едно изискващо, високомерно и егоистично същество! Каквото и да й поднесеше, все беше недоволна. Даде й толкова много пари — всичките си спестявания, с които възнамеряваше да си купи нова лодка — едно благодаря не беше казала!
А когато най-после я качи на влака за Вашингтон, беше наистина щастлив, надявал се бе никога да не я види отново. Е, нема това щастие. Само след няколко дни Джей Ти бе „помолен“ да се яви във Вашингтон по заповед на президента.
Никой не си направи труда да му обясни за какво става дума. Но той си знаеше, че сигурно е нещо, свързано с Нейно кралско височество Пилата за нерви!
Щом се приземиха и обработката започна. Искаха от него да се ожени за този звяр. Отначало той само се смееше, но развеселеността му бързо се стопи. Не му даваха нито да яде, нито да пие, нито да спи. Непрекъснато го увещаваха, обвиняваха го, че е предател на собствената си страна, щом отказва да стори това, заплашваха го с безславно отчисляване от флота. Та дори изпратиха при него и някаква жена, която вече подметна, че сватбата ще бъде просто фарс…
Накрая се беше съгласил. Може би така трябваше — Америка се нуждаеше от някого, който да помогне принцесата да стане американка. А подземните богатства на Ланкония действително биха могли да се окажат от решаващо значение за изхода на войната.
Когато го заведоха в залата за конференции, с всичките тези висши офицери от армията и флота, Джей Ти беше на края на силите си. Подадоха му някакъв стол и той на мига заспа. Разбуди го острият глас на принцесата, която пак раздаваше някакви заповеди, като че й е лакей.