Выбрать главу

Тя извърна глава и стисна ръцете си в юмруци. Ще й го плати той това!

Тя се обади и поръча хайвер, пастет от гъши дроб, шампанско и миди.

— И ми донесете, моля, някои американски вестници!

— Кои да бъдат? — запита отегчен глас на другия край на жицата. — Филмови списания? Мода?

— От всички по нещо, моля. Освен това бих искала една кола, не, нека да са две, и… уиски!

За миг слушалката заглъхна.

— А какво бихте казали за кола с ром? — запита жената предпазливо.

— Да, звучи добре! — И Арайа затвори.

Яденето пристигна заедно с цял куп най-невероятни илюстровани списания, каквито Арайа не беше виждала през живота си. Тя ги чете, докато се хранеше, докато се къпеше във ваната, докато седеше в леглото си, облечена в най-благоприличната си нощничка. Джей Ти би могъл да спи на кушетката! Мисълта за него я вбесяваше, но я правеше и някак тъжна. Тя жадно изчете някакъв репортаж със заглавие: „Съпругът ми ме мами с друга жена!“.

ГЛАВА ОСМА

Събуди се от някакъв ужасен звук. Тя отвори очи и видя Монтгомъри, който хъркаше до нея. Изобщо не беше усетила кога се е върнал.

Телефонът иззвъня и тъй като беше откъм неговата страна, не й се искаше да се надвесва над него и да вдига слушалката. Чак след шестото иззвъняване той протегна ръка към слушалката.

— Да, Монтгомъри… — Той остана вслушан за малко, извърна се и погледна Арайа. — Да, при мене е… Да, да в същото легло, макар че не разбирам какво ви засяга вас това! — Той постави ръка на микрофона и попита: — Колко време ти трябва, за да се приготвиш за полета до Ки Уест?

— Веднага щом опаковат багажа ми — започна тя. Но Джей Ти само й направи знак да млъкне и каза:

— След един час. Да, елате да ни вземете след един час. — Той сложи обратно слушалката и се облегна на възглавницата. — Една американска съпруга сама стяга куфарите си, а също и куфарите на мъжа си. Започвай още сега, докато взема един душ.

Арайа и не помисли да му се подчини. Спокойно отиде до телефона, поръча закуска и се зачете в някакво списание.

След няколко минути Джей Ти дръпна списанието от ръцете.

— Откъде намери този боклук? И още не си облечена! Вече можеше да си опаковала половината от багажа! Искам сега да ме чуеш добре, принцесо! Ако искаш да се научиш да живееш като американка, ще трябва да си дадеш малко повечко труд! Колко от книгите прочете досега?

— Точно толкова, колкото и ти! Ако мислиш, че ще ти подреждам куфарите…

Почукване на вратата прекъсна думите й. Келнерът донесе закуската на Арайа. Като видя, че не е поръчала нищо за него, Джей Ти направо побесня. Обвини я, че няма и понятие какво значи да имаш съпруг. Арайа започна да се оправдава, че не е поръчала нищо за него, защото не знаела какво ще желае. Джей Ти заяви, че му е вече ясно, че тя изобщо не желае нито да научи нещо, нито да помогне на своята страна!

При тези думи Арайа млъкна, отиде до телефона и му поръча закуска.

Докато той ядеше, Арайа се опита да събере багажа. Това тя не можеше да разбере: той яде, тя работи!

„Защо американките се съгласяват? — ядосваше се на ум тя. — Защо не се съпротивляват!?“

— Готова ли си? — запита Джей Ти нетърпеливо. — Защо жените губят толкова много време, за да се облекат?

Тя изгледа с омраза гърба му, искаше й се да запрати някой куфар по него. Майка й… Да, майка й я беше учила на добри обноски, но съвсем не я беше подготвила за подобни ситуации!

— Американската жена и куфарите ли носи? — попита тя невинно.

— Ако мъжът й поиска, прави го — отвърна той, но все пак извика пиколото да отнесе куфарите й до колата.

Пътуваха до Ки Уест с транспортен самолет. През време на полета Джей Ти проверяваше знанията на Арайа за първите заселници и за Христофор Колумб. Тя отговаряше на всички въпроси точно, но това като че ли изобщо не му направи особено впечатление.

Точно когато премина към третата глава от учебника, той заспа и Арайа с удоволствие се върна към филмовото си списание, пъхнато в учебника по история. Той положително нямаше да забележи, ако тя не бе задрямала, така че книгата падна с трясък от скута й и той подскочи:

— Това какво е? — разтърси я грубо той.

— Много е приятно, нали? — промълви тя уморено.

За безкрайно нейно учудване, Арайа видя, че Джей Ти се смее.

— Нали трябваше да учиш за историята на Америка? — каза той спокойно.

Шумът на моторите ги принуди да приближат плътно глави, иначе нищо не се чуваше. Арайа установи, че отблизо Джей Ти изглежда още по-добре.