Выбрать главу

— Няма ли нищо друго освен история?

— Естествено, шоубизнесът е по-интересен за тебе! — Той посочи филмовото списание. — Впрочем, това вече го знаеш. А, разбира се, също така и американското семейство. Би трябвало да ти разкажа за живота в едно средно американско семейство.

Арайа кимна радостно:

— О, да! С удоволствие!

Джей Ти поразмисли известно време и каза:

— В Америка всички членове на семейството са равноправни. Сферите на отговорност са ясно разграничени. Мъжът печели парите, жената се грижи за дома и децата. Мъжът е задължен да осигурява на своята жена и на децата всичко необходимо, затова ходи всеки ден на работа. Мъжът дава много и изисква твърде малко в замяна… — Джей Ти млъкна и се настани по-удобно в креслото. — Или казано накратко: ние мъжете работим като волове, докато дамите по цял следобед пият чай! — Той се засмя горчиво. — Освен това към нашите задължения влиза и военната служба…

— Разбирам — кимна Арайа, без обаче да е разбрала нищичко. — Като казваш, че жената се грижи за къщата, значи ли това, че тя поправя и покрива, ако прокапе?

— Ох, не, разбира се! Ще вика майстор. Тя поддържа реда в къщата, мие прозорци, готви и така нататък. Какви ти покриви!

— Жените мият прозорците? А пода?

— Жената почиства цялата къща. Е, не е някакво специално занимание. Просто такава е домакинската работа. Всеки може да го прави, дори и една престолонаследница!

— Ти каза, че жената готви… Тя ли съставя менюто? Тя ли мие съдовете?

— Естествено. Американската домакиня е твърде многостранна и независима…

— Ами когато дойдат гости? Тя готви и за гостите, така ли? Но сервира не тя. Това не е нейна задача, нали?

— Вече ти обясних, че тя се грижи за дома. Това включва и гостите в този дом.

— Тя ли шие и кърпи дрехите на семейството?

— Да.

— За децата пак тя ли се грижи?

— Разбира се!

— Кой й помага, когато трябва да напише някакви писма или да отиде да плати сметките?

— Обикновено мъжът дава част от заплатата си на жената. Тя осигурява храната, плаща сметките и купува всичко, необходимо за децата.

— Разбирам. Тя ли шофира?

— Как иначе би могла да отиде до супермаркета?

— Страшно впечатляващо.

— Как така „впечатляващо“.

— Ако правилно съм разбрала, американката е не само секретарка, шофьор, счетоводител, чистачка и доставчик на продукти, но също така икономка, домакиня, ковчежник, камериерка, чистачка и гувернантка. За градината пак тя ли се грижи?

— Тя се грижи и за градината, макар че съпругът, стига да има свободно време, често й помага.

— Наистина впечатляващо! Една единствена жена е шеф на домакинството, управител, прислуга и снабдител и въпреки това намира време да пие чай по цели следобеди. Според мене, това е ужасно интересно!

— Давай да приключваме с тази тема! Съвсем не е така, както ти го представяш! — Джей Ти попромени любезния си тон.

Но Арайа нямаше спиране:

— Разбира се, мъжете започнаха войната, нали? Защото не мога да си представя, че една жена би могла да хвърля бомби върху децата на други жени. А освен това жените са твърде отрудени, за да се занимават с такива безсмислици. Нали казваш, че трябва да пият чай, да подрязват живия плет, да перат и мият…

— Хайде да спрем до тук, моля те!

Арайа взе учебника по история, но не започна да чете. Да бъдеш американка беше много по-трудно, отколкото бе предполагала.

На летището в Ки Уест ги чакаше кола, която ги закара до малка двуетажна къща, близо до някакво гробище.

Джей Ти отвори дървената порта, боята на която се беше поолющила и радостно каза:

— Не зная как тия от флотата са успели да ни намерят това къще! Хората чакат на опашки за жилище.

Арайа съвсем не бе зарадвана. Къщата й се виждаше микроскопична! На долния етаж имаше само едно помещение — и трапезария, и дневна, с малка кухия и баня, с някаква голяма бяла машина в нея. По стръмна вита стълба се стигаше до спалнята. Мебелите изглеждаха овехтели, избелелите сини тапети също не я очароваха.

Джей Ти качи горе куфарите на Арайа и каза:

— Отивам с колата до базата. Подреди си нещата в гардероба. Военните казаха, че тук има всичко необходимо. Надявам се, че ще се намери и нещо за ядене. След като свършиш, можеш да се позанимаеш с книгите си…

Той млъкна, понечи да каже още нещо, но премисли и тръгна.

Арайа излезе на балкона и погледна към гробището.

— Ало! Има ли някой в къщи? — чу тя мъжки глас, идващ откъм входа.

— Джей Ти? — подвикна някаква жена. „Странни нрави! — помисли си Арайа. — Тези американци си влизат направо в чуждите къщи!“

Тя изтича към стълбата и погледна надолу. Долу бяха застанали три двойки.