— Жена ми ще ми приготви една чиния.
За миг всички млъкнаха смаяни. Арайа обаче отмести чинията си и стана.
— Лари, не бихте ли искали още малко от ябълковия сладкиш?
— Не, принцесо, благодаря! Мисля, че ядох повече, отколкото трябва.
— Какво е това „принцесо“ — запита Джей Ти подозрително.
— Звучи чудесно! Много сполучлив прякор, не намираш ли? — подхвърли Бил преднамерено безобидно.
Арайа взе чиния и насипа салата.
Джей Ти седна до нея.
— Американките наистина обслужват мъжете си. А са и добри домакини. Да не си почнала да караш гостите да те обслужват? Да не си яла хамбургера с нож и вилица?
— Остави я най-после на мира! — изсъска му Бил. — Беше великолепна! Направихте чудесна вечер, принцесо!
— Добре ли е така, господарю? — попита Арайа престорено и подаде на Джей Ти чинията.
— Не ставай нагла! — сряза я той. — Аз съм… Охо! Здрасти, Доли!
Той пое чинията и остави Арайа да стои права до него.
Доли погледна изпитателно Арайа, после бързо я дръпна настрани:
— Искаш ли да се срещнем двете в понеделник и да си поговорим по женски?
В това време някой сложи на грамофона плоча на Глен Милър и всички се втурнаха да танцуват. Само Мич, Арайа и Джей Ти останаха на малката тераса.
— Мога ли да ви поканя за този танц, мисис Монтгомъри? — каза важно Мич.
Джей Ти дори не вдигна очи от чинията си, когато Арайа изчезна с Мич в дневната.
Първият сблъсък с американския начин на танцуване бе за Арайа абсолютно шокиращ. Дори графът, с когото бе сгодена, не се бе осмелявал да я притиска толкова плътно до себе си.
— Отпуснете се! Трябва да сте малко по-свободна! — поучаваше я Мич, когато усети, че тя цялата се вцепени.
— Американките… Те така ли… са по-свободни?
— Ама вие от къде сте?
— От Париж — отвърна Арайа бързо.
— Ах! — примижа Мич и се опита да я притисне по-близо до себе си. Арайа рязко се дръпна. — След като сте французойка, вие сигурно знаете нещичко повече за любовта!
— Не, от това нямам никакво понятие — призна Арайа със сериозен тон.
Мич шумно се изсмя и я прегърна още по-здраво.
— Винаги съм се чудил на нашия стар Джей Ти…
Доли придърпа Бил по-близо до Мич:
— Внимавай как се държиш! — предупреди го Доли и кимна към Джей Ти, застанал на вратата към терасата.
Останалите двойки затаиха дъх, защото Джей Ти пристъпи самоуверено в стаята и се отправи към Арайа и Мич. Но той само мина край тях, като че ли изобщо не съществуваха.
— Бил, можеш ли да ми отделиш минутка? Искам да поговорим за монтирането на радара.
— Сега?! Човече божи, събота вечер е!
— Зная, но във военно време няма почивни дни. Ще можеш ли утре да идеш до базата и да хвърлиш още един поглед?
— В неделя?!
Джей Ти прекара нервно ръка по брадичката си.
— Това е първият ни радар и аз не съм съвсем наясно. Тая проклетия идва от Великобритания и не зная как ще работи на нашите кораби.
Бил се позасмя, но лицето на Доли се сви и тя остро каза:
— Мисля, че би трябвало да прекараш почивния ден с жена си!
— Имам си по-важни занимания. Я кажи, Доли, да си донесла случайно от онзи твой шоколадов кейк?
— Разбира се. Отрежи си едно голямо парче! Или и за това ти е нужна твоята голяма и силна жена?
Доли се врътна на токовете си и без да чака отговор, остави двамата мъже.
— С какво я ядоса пак, та се е разфучала така? — попита Джей Ти.
— Аз нищо не съм сторил, драги! Я кажи как я карате с принцесата?
— Точно както си знаех. Наистина безполезно същество! Трябваше да й показвам как да си пуска крана в банята…
— Не ми се вижда чак толкова безпомощна.
— Е, да, вече са налице първите успехи от моето обучение. Само преди седмица би поискала от теб да й сервираш мидите в златен поднос…
Бил поклати глава. Започваше да проумява целта на тази женитба.
— Трябва страшно да обича страната си. Преди седмица само, не позволяваше на никой да я докосне, а сега търпи Мич да я опипва!
Той погледна приятеля си, но реакция не последва. Вместо това Джей Ти каза:
— Изясниха ли се всички въпроси с преоборудването на танкера?
— Да — отвърна Бил с досада. — Отивам да си взема още една бира.
Джей Ти се приближи до Арайа — останалите отново застанаха нащрек. Мич светкавично дръпна ръцете си от нея.
— Имам да свърша още нещо — каза Джей Ти. — Ти ще имаш грижата за гостите, разбра ли? — Той огледа смълчалите се млади хора. — Вие си стойте докато ви е приятно! Весело прекарване и лека нощ!
Всички го изпратиха със смаяни погледи.
— Е, това беше вече като студен душ! — промърмори Гейл.
— А бе какво стана с онзи Джей Ти, дето го знаех от по-рано? — опита се да се пошегува Лари.