Арайа застана в средата на стаята си и чакаше камериерката да й помогне да свали роклята си, докато прислужницата подготвя банята.
Но нейните верни помощнички се губеха някъде. Изведнъж някой метна вонящ парцал на главата й, вдигнаха я на ръце и я понесоха нанякъде. Чувстваше, че се задушава, когато двамата мъже най-сетне махнаха чувала.
— Ще ви бъде заплатен откуп, какъвто пожелаете, ако остана невредима! — побърза да ги увери тя, но кърпата, която единият от мъжете набута в устата й, я накара да замълчи.
Вързаха ръцете и краката й и я хвърлиха на задната седалка на някакъв автомобил, който моментално потегли със свирещи гуми.
Майка й и дядо й я бяха предупреждавали неведнъж за опасностите, които заплашват един член на кралска фамилия. Когато беше на дванадесет години Арайа преживя дори истински атентат. Сега лежеше кротко на задната седалка и се освобождаваше бавно и безшумно от въжетата.
Мъжете на предната седалка не проговаряха. Най-сетне колата спря. Двамината излязоха навън, Арайа почувства миризмата на море. Беше успяла да се освободи от въжетата, но ги остави да висят разхлабени на местата им. Мъжете се върнаха при нея и преди да успее да зърне нещо, отново й метнаха чувала на главата. Отнесоха я до една лодка и чак там свалиха торбата. Видя небето над главата си. Разбра, че ще я убият.
След като пътуваха с моторницата около час, единият от мъжете каза:
— Излязохме достатъчно далеч. Давай да свършваме!
Той намали мотора, а другият зареди пушката. Арайа реагира светкавично. Измъкна се от разхлабените въжета и скочи през борда. За няколко секунди мъжете останаха като втрещени и това й даде известно предимство. Гмурна се под водата, но когато се показа на повърхността да си поеме въздух, мъжът стреля. Тя се гмурна отново, стараеше се да остава колкото се може по-дълго под водата… След четвъртия път изгуби съзнание и се събуди в ръцете на този полугол мъж, който шепнеше в ушите й непристойни думи…
А ето че сега седеше под една палма в някаква непозната страна, жарена безмилостно от слънцето, не бе мигнала цяла нощ, не бе хапнала нищичко, а единственият човек на този безлюден остров беше някакъв полуоблечен грубиян. Наистина да се отчаеш!
Тя стана, приглади роклята си и пооправи косата си. Реши да го потърси. Защо не й поднесе извиненията си за невъзможното си държане? Защо все още не донася нищо за ядене? Би могла да му позволи да я върне на американското правителство… Но сега главното бе да го намери.
Оказа се, че това съвсем не е лесна работа. Трябваше й повече от час, за да обиколи острова, но не го откри никъде.
„Какво безочие! Да се отнася с такова неуважение към член на кралския дом!“
Знаеше, разбира се, че Америка никога не е била управлявана от крал, но това в никакъв случай не можеше да оправдае наглостта на този човек. В собствената й страна населението откликваше на мига на всяко нейно желание. Всеки път, щом излезеше от двореца, хората се трупаха по улиците, приветстваха я възторжено, отрупваха я с дарове. Представителите на дворцовата аристокрация също бяха на услугите й, само да изречеше някакво желание. Но тук, в Америка нямаше аристокрация, нямаше кралски двор — единствено само граждани.
Арайа отново седна на пясъка. Защо не донесе нещо за ядене този мъж?! И най-обикновеният човек от народа ще знае какво да поднесе на една принцеса…
Към пладне се скри в сянката на палмата. Изтощена и гладна, тя заспа. Събуди се чак на другия ден, когато слънцето изгряваше. В главата й се мерна ужасна мисъл — онзи гол мъж може да е напуснал острова, може да е останала сам сама… Може и да си умре така…
Някаква сянка закри слънцето и тя вдигна очи уплашено. Мъжът стоеше пред нея. Бе облякъл риза, незакопчана отпред, така че не скриваше мускулестите му космати гърди. Тя сведе поглед.
— Гладна ли си? — попита той.
— Да.
Той пъхна под носа й няколко сурови риби, но тя се извърна отвратена. Той хвърли улова си на пясъка и се зае да събира дърва.
— Началото на запознанството ни не беше кой знае колко обещаващо — каза той. — Може би се държах прекалено свойски с тебе, но в края на краищата нали заради тебе започнаха да стрелят по мене преди дори да съм закусил?! Не е чудно, че не бях кой знае колко очарован! Правя ти едно предложение: дай да опитаме да започнем всичко отначало! Казвам се Джей Ти Монтгомъри.