— А вие не застреляхте ли Абрахам Линкълн?
— Това е било преди близо сто години. Но мисля, че трябва да приключим тази дискусия! Ще ми се да хапна веднъж спокойно в този град, без тези вечни кавги!
Започнаха да се хранят мълчаливо. Но само след няколко залъка се появи въпросният келнер и разсипа въпросната супа по сакото на Джей Ти. Избухването този път бе съвсем истинско:
— До гуша ми дойде и от теб и от тази проклета страна! Тази нощ каца за зареждане един транспортен военен самолет! Връщаме се с него! — той сграбчи Арайа за ръка и я повлече след себе си по стълбите.
— Това беше съвсем несполучлива забележка — укори го тя, като влязоха в стаята си. — Ланкония няма възможност да зарежда с бензин военни самолети, независимо на коя страна принадлежат. Ние сме неутрални!
Той не каза нито дума. Взе двата й куфара и изскочи от стаята. Плесна сто долара пред портиера и подсвирна на едно такси.
— За летището! — излая Джей Ти и набута Арайа на задната седалка.
— Можеше поне да се преоблечеш — забеляза тя меко. — Целият си в супа!
Джей Ти не отговори, беше забил поглед през прозореца и гледаше упорито навън. Арайа се почуди какво ли мисли.
За нея той беше последната връзка към свободата, на която се бе радвала в Америка. Може и да успее да забрави Джей Ти и неговите ласки. Ще си спомня само за онзи грубиян без маниери, който на острова й хвърляше риба в скута и й крещеше по повод и без повод.
— Пристигнахме.
Арайа се качи мълчаливо в самолета. На борда я очакваше мистър Сандерсън с цял куп документи. След като самолетът излетя, Сандерсън им обясни по-нататъшните им действия. Малко след като отминат Ескалон, самолетът ще обяви повреда в двигателя и ще кацне. Там ще се разделят. Арайа ще се върне с каруца тайно в Ескалон, за да спази ангажимента си към главния хофмаршал.
— Не смятаме, че той е замесен в опита за убийство на принцеса Арайа — заяви мистър Сандерсън. — По-скоро той реагира само на изчезването на принцесата. Но лейди Верта навярно знае повечко. Тя е от най-близкото обкръжение на принцесата.
Самолетът се приземи. Мистър Сандерсън надникна през илюминатора.
— Човекът с каруцата е вече тук, Ваше височество. Той е козар, едни от нашите хора, и ще направи всичко възможно, за да пътувате по-приятно.
Джей Ти не помръдна от мястото си, когато Арайа стана. Тя му подаде ръка:
— Благодаря за помощта ти, Джей Ти, и за това, че ми спаси живота. Извинявам се за всички неприятности, които ти създадох. Предай на Доли, моля те, че ще й пиша, щом това бъде възможно.
Джей Ти беше бърз като светкавица — дръпна я рязко на скута си и я целуна диво.
Арайа се вкопчи в него. Дано никога не я пусне!
— Сбогом, принцесо! — промълви дрезгаво той. — Бъди щастлива!
— Да — успя да каже тя само. Значи той съвсем не изпитваше същите чувства…
— Ваше височество, моля ви! — настоя Сандерсън. — Да побързаме!
Арайа стана.
— Желая ти цялото щастие на света! — И слезе от самолета.
Само след няколко минути тя вече лежеше във вонящата каруца.
„Всичко свърши!“ — помисли си тя. — От сега нататък трябва да гледа само напред. Ще направи всичко, което е по силите й, за да забрави Америка и своя американски съпруг. Ще постави на първо място само добруването на страната си… Може би ще е най-добре да се омъжи скоро за граф Джулиън. Все пак той има толкова плюсове… Знае значението на думата „дълг“, възпитаван е според дворцовия протокол, знае задълженията на един принц-консорт… Ще върви безропотно на две крачки зад съпругата си… Арайа си спомни единствената — първа и последна — целувка, която бяха разменили с Джулиън. Беше направо блудкава в сравнение със страстния пристъп на Джей Ти. Дали Джулиън е способен на по-силни чувства? Ох, времето ще покаже…
Към разсъмване й се доспа.
„Как ли се строи един язовир? — помисли си тя сънено. — И това напояване на лозята… Дъждуване… Как ли се прави? Може би Джулиън ще знае какво може да се предприеме. Или ще поканя специалист от Америка…“ — Най-после заспа.
— Лейтенант! — каза пилотът. — Този път май наистина имаме проблеми с двигателя. Няма да можем да излетим веднага. Не искате ли да се поразтъпчете?
— С удоволствие — промърмори Джей Ти и слезе. Той тръгна край шосето, като оглеждаше оскъдната растителност по хълмовете наоколо, доколкото можеше да различи нещо при слабата светлина на луната. Посегна към цигарите и запали, за да се успокои. Не мечтаеше за нищо друго, освен най-после да се махне от тази страна, да остави колкото се може повече мили между себе си и своята принцеса… „Не, не «моята» принцеса!“ — поправи се той сам. Изведнъж чу зад себе си глас: