Арайа се засмя и се отдръпна малко, за да вижда по-добре сестра си:
— А и не бих ти пожелала да ставаш кралица.
— Ох моля ти се, не ме отпращай сега!
— Не, разбира се — успокои я Арайа. — По-добре разкажи нещо! Разказвай за всичко, което се е случило, докато отсъствах!
Гена се излегна на леглото.
„Колко е хубавичка! — помисли Арайа ревниво. Толкова свежа и модерна. Би могла да спечели всяко състезание по красота в Америка. Жалко, че е толкова вятърничава!“
— Ох, всичко си беше както го знаеш. — Гена театрално въздъхна. — Тук никога нищо не се случва. Но ти беше в Америка! Срещна ли много военни? Всички ли са такива страхотии като моя американски войник?
— За какво става дума всъщност? — попита Арайа, станала изведнъж подозрителна. — Да не си се влюбила отново?
— Недей да ми се караш, Арайа! Дядо го е наел. Представи си, моят войник ми позволи да карам заедно с него по шосетата! Дори седях през цялото време на предната седалка, до него! Отначало беше много резервиран към мене, но аз успях да го размразя! Невероятен мъж! А бил и интелигентен, дядо ми го каза! Ох, Арайа, ще бъдеш очарована! Поне се надявам да е така, защото дядо го праща всъщност тука, за да работи с тебе.
— С мене? И по какви въпроси?
— Не зная. Лично аз мисля, че са го изпратили да ни разтърси хубавичко и да създаде малко ред. Досега не съм видяла дядо да харесва някого толкова много. Представяш ли си, всяка вечер седяха до сред нощ да ядат и пият заедно, а и да си разказват разни неприлични истории. Нед едва не се пукна от възмущение, но дядо изглежда толкова добре, колкото не е изглеждал от години!
Арайа седна в леглото, с изправен гръб, като че изобщо не бе заспивала.
— Ще ти бъда благодарна, ако най-после стигнеш до същината на въпроса. Какво прави тук този американец? Заради ванадия ли е тук?
Очите на Гена почти се затваряха за сън.
— Миличка Арайа! Не може ли да спя при тебе? Моята стая е толкова далече! Извикай една от камериерките да ме съблече и да ми донесе нощница!
— Хайде! — каза Арайа нетърпеливо. — Аз ще ти помогна при събличането, а можеш да вземеш някоя от моите нощници.
Гена я погледна ужасена:
— Да облека чужда нощница?
— Стига си се преструвала! В Америка съм спала на чаршафи, които преди това са били ползвани от съвсем непознати хора!
— О, не! — простена Гена и не намери повече думи.
Арайа дръпна сестра си да стане и започна енергично да я съблича.
— Сигурна ли си, че ще можеш? — В гласа на Гена се прокрадна съмнение.
— Щеше да е много по-добре, ако не стоиш като вдървена! Вдигни си ръцете! Та защо дядо е наел този американец?
— Въпросът е за някакви язовирни стени, струва ми се. Боже колко добре изглежда! Ох! — изписка тя. — Я по-добре извикай моята прислужница!
— Чакай, Гена! — каза Арайа меко. — И как се казва този американец?
— Лейтенант Джарл Монтгомъри. Толкова е сладък и… Арайа? Къде хукна? Не можеш да ме оставаш така, по долни дрехи…
— Иди и си потърси нощница в шкафа. Можеш да я облечеш самичка, много е просто! Къде е настанен лейтенант Монтгомъри?
— В стаята на Роуън. Виждаш, колко много държи дядо на него. Но мисля, че вече спи, Арайа! Не ме оставяй сама! — Гена едва не се разплака, но Арайа бе изчезнала вече.
Арайа се затича по безкрайните дълги коридори и гостни, в които нощем нямаше стража. Най-после стигна до една вита стълба и се спусна надолу. Край нея минаха две момчета от гвардията, които си говореха нещо и се смееха. Тя се сви в една от нишите, прилепила гръб до стената.
Почти без дъх отвори вратата на стаята на Роуън. Огромното легло с балдахин беше истински шедьовър на резбарското изкуство, със завеси от тежък червен брокат. Целите стени бяха облицовани с искрящо червена коприна.
Джей Ти беше завил един пешкир около бедрата си, косата му беше мокра.
— Какво правиш тук? — запита тя и се опря на вратата.
— О! Нейно височество се появява лично!? Сигурно за да ме поздрави. Точно се питах, дали не мога да дръпна някой от тези шнурове за звънците, за да повикам някое от палавите камериерчета, та да ми стопли леглото. А ето че идва самата принцеса! Хайде, събличай се и да пристъпваме към дела! Аз съм готов.
— Лейтенант Монтгомъри — процеди тя през зъби. — Какво правиш в Ланкония?
Джей Ти започна да търка методично косата си с кърпата, за да я подсуши.