Джей Ти измъкна от куфара си фенерче.
— Но ако пък излезеш от стаята ми в това одеяние, ще отвориш доста работа на клюкарите! Твоят граф няма да те вземе, защото репутацията ти ще бъде съсипана, а пък мен сигурно ще ме обесят, дето съм се осмелил да надзъртам под царствената нощница. Е, какво ще кажеш?
Беше ужасно. Тайният коридор не беше използван от столетия навярно. Целият беше в дебели паяжини. Изпражненията на прилепите правеха стъпалата толкова хлъзгави, че Арайа на няколко пъти едва запази равновесие.
— Защо не съм знаела нищо за този коридор? — прошепна тя.
— Изглежда един от кралете е избил всички, които са знаели за тези тайни входове. А сега тайната се предава само на владетеля.
Арайа дръпна настрани една от паяжините. Пантофките й никога няма да могат да се почистят, потънаха целите в прах!
— Този злодей е бил сигурно крал Хагер Омразния. Живял е през четиринадесети век и е имал просто страст да убива.
— Чудесни роднини имаш, няма що! Кой е строил двореца, всъщност?
— Роуън — отвърна Арайа.
Нещо в тона й накара Джей Ти да попита:
— Надявам се, че е бил нормален, или?
— Бил е най-добрият крал, който сме имали някога. Накъде води този тунел?
— Точно дотук — отвърна Джей Ти лаконично и застана пред една масивна, ръждясала желязна врата. — Да се надяваме, че ще успеем да отворим това чудовище. — Той й подаде джобното фенерче.
— Тук има още един коридор. Не можем ли да тръгнем по него?
— Той минава покрай затворническите килии и води към града. Дядо ти каза, че изходът може да е бил затрупан, когато са строили къщата, която е точно отгоре… А! Вратата е отворена. Изгаси фенерчето!
— Как се изгасва?
Джей Ти взе фенерчето от ръката й и го щракна.
— Ако е вярна картата на дядо ти би трябвало да се намираме в северния край на кралската градина. Можеш ли да се ориентираш оттук, за да се добереш до стаята си?
— Разбира се! — И Арайа понечи да тръгне.
— Почакан малко, принцесо! Още не си ми казала къде ще бъдеш утре сутрин. Не бива да те изпускам от очи!
Арайа изобщо не възнамеряваше да му разказва за уговорката си с граф Джулиън.
— В графика бе записано, че в девет часа съм на езда — обясни тя, съвсем близко до истината.
— Ще те взема от стаята ти.
— Но аз не бива още да показвам, че те познавам. Първо трябва да бъдем представени официално един на друг.
— Можеш да кажеш, че дядо ти ти е телеграфирал. Разбира се, ако в тази съборетина изобщо има нещо като телефон.
— Ние сме по-съвременни, отколкото мислиш — отвърна тя и вирна брадичка. — Лека нощ, лейтенант Монтгомъри!
И тя се обърна да си върви.
— Чакай! — извика той и сложи ръка на рамото й. Взря се в нея продължително. И каза грубо:
— Сега да те няма!
Тя побягна, като преследвана от фурии. Само по-далече от него! „Ще се науча да обичам Джулиън!“ — прошепна си тя сама. Джулиън ще й помогне да забрави този неучтив американец, който за кратко беше неин съпруг… Нали Джей Ти твърдеше, че е студена! Добре, ще му покаже тя колко горда може да бъде една престолонаследница! Няма значение какво са преживели заедно! От сега нататък ще го третира като най-обикновен поданик!
Пред нейните покои не се виждаше никой — само дежурният гвардейски офицер. Трябва да мине незабелязано покрай него!
Арайа използва един трик, който бе видяла в някакъв американски филм: взе някакво овално парче рядък малахит от една от масите и го търкулна към краката на офицера. Той се наведе и Арайа използва този миг, за да се шмугне край него в стаята си. Затвори вратата и се облегна на нея с разтуптяно сърце.
Първо трябва да се преоблече! Колко хубаво стана, че в Америка свикна да се облича сама и сама да подрежда дрехите си! Най-напред изчетка халата си, след това смени нощницата. А пантофките пъхна в ръкавите на едно от официалните си манта.
Беше доста късно, когато най-после се вмъкна в леглото до спящата Гена. Пак се сети за нощите, прекарани с Джей Ти. Но сама си заповяда да не мисли сега за това. Този мъж бе изиграл своята роля в живота й. Имаше много по-важни неща, от това да спиш с някого!
Утре сутрин ще се срещне с Джулиън. Той ще й помогне да забрави този американец…
— Ваше височество…
Арайа отвори сънено очи. Пред леглото стоеше камериерката.
— Граф Джулиън ви чака и губи търпение…
Полуспяща, Арайа скочи от леглото и залитна към банята. В съзнанието й бавно изплуваха събитията от миналата нощ. Днес започва новият й живот — ще направи с Джулиън една романтична разходка всред горския полумрак…
Тя пристъпваше от крак на крак нетърпеливо докато камериерката я обличаше в костюма за езда. После се запъти с бързи крачки към конюшните.