— Добро утро, Ваше височество! — поздрави я Джулиън. Но когато конярчето изчезна в един от боксовете, Джулиън се приведе към нея и прошепна. — Или е по-добре да кажа „любима моя“? Изглеждаш очарователно!
Арайа поруменя.
— Когато сме насаме, можеш да ме наричаш както желаеш.
— Тогава бих искал още сега да те наричам „моя съпруго“ — възкликна той. — Потегляме ли? Само след час ще сме вече в гората, сами! А там вече ще имаме достатъчно време за самите нас.
Смущението на Арайа нарастваше все повече.
— Е, графе, с това „сами“, имате предвид навярно трима ни? Защото и аз ще яздя с вас! — От сянката на портала излезе Джей Ти.
— Вие?! — хлъцна Арайа…
— Познаваш ли този човек? — изуми се Джулиън като местеше очи от единия към другия.
Арайа присви очи.
— Имах нещастието да се запозная с него в Америка. Имахме… делови контакти.
Джей Ти се усмихна!
— Става въпрос за закупуването на ланконския ванадий.
Джулиън се изпъчи решително и хвана Арайа за лакътя:
— Нейно кралско височество ще ви обърне внимание след своята сутрешна езда.
— Не — каза Джей Ти и застана пред конете. — Няма да стане така. Виждате ли, в Америка възникнаха някои трудности и ние…
— Трудности? — попита Джулиън засегнат. — За какво говори той?
— Нищо особено — позамаза думите си Джей Ти, преди още Арайа да може да се намеси. — Някои хора създадоха на принцесата известни неприятности. За да запазим своите интереси, Америка изпрати двама военни, като доказателство за това, че имаме сериозни намерения. Колегата ми остана при краля, а аз трябва да охранявам принцесата.
Джулиън стисна още по-силно ръката на Арайа.
— Убеден съм в добрите намерения на вашето правителство, но в моята компания Нейно кралско височество е напълно сигурна и не се нуждае от друга охрана.
Джулиън понечи да тръгне към конете, но Джей Ти прегради пътя му.
Човек не би могъл да си представи по-голяма противоположност от тези двама мъже: Джей Ти, висок, мургав, с кожа, загрубяла от непрекъснатия престой на открито, и граф Джулиън, дребен, изфинен, с изящно гледани ръце.
— Съжалявам, графе! — каза ледено Джей Ти. — Или ще дойда с вас, или тя ще остане тук!
Обзет от нетърпение, графът заудря безжалостно със своя бич излъсканите си до блясък ботуши.
— Вашето държане е просто…
— Ама какво има, графе? — запита Джей Ти дружелюбно. — Да не би да се страхувате, че ще смущавам вашето уединение? Аз ще си стоя настрана.
Той намигна на граф Джулиън, чието лице стана тъмночервено от гняв. Джей Ти се усмихна:
— Трябва едно да знаете: ако не придружавам принцесата, спукана е работата с ванадия! Защото моята страна никога няма да тръгне да купува метал от държава, която се държи толкова враждебно. А в такъв случай ние ще знаем как да направим така, че и никоя друга страна да не влезе в преговори с вас. Просто ще обявим война на Ланкония. А това пък ще означава, че вие ще станете крал на една опустошена от бомби страна, отгоре на всичко и банкрутирала! Нали ме разбрахте?
След тези думи Джей Ти им обърна гръб и се отдалечи. Арайа сви рамене и примижа ядосано:
— Той изобщо не говори сериозно! — каза тя на Джулиън.
— Внимавай! Поемаш риска, който означава война и бедност! Изненадваш ме! Нима благото на твоята страна означава толкова малко за тебе?!
Арайа изскърца със зъби. В главата й се мерна мисълта: кое ли плаши повече Джулиън, войната или бедността? Погълната от тази мисъл, тя се остави Джулиън да й помогне да възседне коня.
— Той ще язди след нас, така че всъщност ще бъдем почти сами — каза Джулиън, като че се извиняваше и целуна ръката й.
Тя се дръпна машинално, но после се насили да му се усмихне. Няма да позволи на лейтенант Монтгомъри да й развали разходката! Ще му даде да се разбере на този американец! Много е вероятно той изобщо да не може да язди.
— Ще тръгнем по северната пътека, която води до Зъбера на Роуън.
— Но, Арайа! — възпротиви се Джулиън. — Сигурна ли си? Помисли само колко време не си яздила!
Тя се наведе към него:
— Може би по този начин ще можем да се откъснем от нашия придружител и да останем най-после сами. — И тя го погледна с най-изкусителния си поглед.
— Ще те следвам до края на света, любима моя — изрече страстно Джулиън.
Конят на Джей Ти изскочи между тях и избута графа настрани.
— Съжалявам! — провикна се Джей Ти. — Бих предпочел, сериозно ви казвам, да държа кормило, а не юзди! Не можем ли да останем някъде на по-равна местност? Не разбирам много от коне… — В този момент конят му подскочи и се изви настрани, така че дистанцията между Арайа и Джулиън стана още по-голяма. — Къде му е спирачката на това говедо?