Той я изгледа продължително.
— Знаеш ли какво? Мисля, че постепенно започвам да те опознавам. Какво ще кажеш за едно двойно уиски?
— Да, моля — каза тя с благодарност и му се усмихна.
Полагаше огромни усилия да показва навън образа на хладнокръвна, добре владееща се принцеса. Но вътрешно цялата трепереше. Някой искаше да я убие. Някой от собствените й хора!
— Седни! — нареди той кратко, отиде до шкафа и й наля чаша уиски.
На една глътка Арайа изпи почти една трета от чашата. Очите й се насълзиха, но топлината на алкохола й подейства добре.
— Аз зная само за отвличането и за опита да те убият на острова. А и това днес. Имало ли е и други атентати или някакви „нещастни случаи“?
— Преди няколко седмици имаше разлято нещо плъзгаво на стълбата. Ако лейди Верта не ме бе сграбчила за роклята, положително щях да се пребия.
— И още нещо?
Арайа извърна лице.
— Едно от моите кучета… беше убито по най-зверски начин. Аз го почувствах като предупреждение.
— На кого… си разказвала за тези случаи?
— Никому. Няма на кого да кажа. Дядо е доста болен…
— Аз мисля, че прекалено много го щадите — каза Джей Ти и си напълни чаша уиски. — От сега нататък няма да те изпускам нито за миг от очи. Няма да направиш нито крачка без мене!
— Но това е невъзможно! В края на краищата аз имам задължения към моя народ, към годеника си! — Арайа се намръщи и гаврътна своето уиски. — Джулиан има право: една кралска сватба ще се отрази добре на нашата страна.
— Обядът е сервиран, Ваше кралско височество! — обяви Броуни.
Джей Ти допи уискито си.
— Така значи. Изпрати ми все пак покана за сватбата. Ще направя всичко, за да ти помогна. Стига да бъда сигурен, че годеникът ти не е забъркан в цялата тази каша! А сега да вървим да ядем!
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Двадесет минути по-късно довтаса граф Джулиън с цяла малка армия. Бяха планирали да използват ловната хижа като главна квартира за издирването на Арайа и на коварния атентатор. Когато Джулиън се втурна в трапезарията, намери там Нейно кралско височество, седнала на една маса с обикновен гражданин, поглъщаща с апетит най-обикновена храна!
— Радвам се да ви видя, графе! — провикна се американецът. — Вече смятахме, че последното нещо, което сме видели от вас, ще е гърбът ви!
— Заловете го! — заповяда Джулиън на гвардейците, застанали зад гърба му.
Арайа стана.
— Не! Той ми спаси живота. Излезте навън!
Гвардейците се поклониха и се изтеглиха навън.
— Джулиън — заяви Арайа твърдо — ти и стражата ще ме придружите до къщи. Имам няколко ангажимента за днес следобед.
Джей Ти скочи и застана на вратата.
— Сега не бива да се явявате на публични места!
— Какво очаквате да направя? Да се заключа в някаква кула? Да си назнача човек, който да опитва всяко ястие да не е отровно? — Арайа се обърна към Джулиън: — Ще казваме, че съм паднала от коня и е трябвало да се върна пеша. Така ще мога да обясня защо не съм спазила програмата си. По-добре да ми се подиграват, отколкото да се страхуват за живота ми. — Тя вирна глава и мина царствено през вратата.
Джей Ти спря Джулиън.
— Вие не бива да допускате това! Много е опасно за нея!
Един Господ знае как Джулиън успя да погледне огромния Джей Ти „отвисоко“:
— Естествено е, човек като вас да не може да разбере тези неща. Арайа е принцесата на тази страна. Тя е бъдещата кралица!
— А чух, че сте щели да я обичате…
— Какво общо има това с този случай?
— Какво ли? Тя е в смъртна опасност, проклети малки… — Джей Ти се пресече по средата на изречението. След това продължи със застрашително тих глас: — Или искате да я премахнете от пътя си?
— Ако живеехме в друга епоха, и ако бяхте джентълмен, щях да ви извикам на дуел! — Джулиън мина презрително край Джей Ти и излезе от стаята.
— Хайде де! С удоволствие приемам да се бия с тебе! — извика Джей Ти след него.
Остатъкът от деня беше истински кошмар за Джей Ти. Опитваше се да бъде през цялото време близо до Арайа, но тълпата непрекъснато го изтикваше далеч от нея. Хората искаха да я видят отблизо, протягаха ръце към нея. Сълзи блестяха в много очи. Принцесата беше отсъствала толкова дълго, искаха сега всички да се уверят, че се чувства отново добре.
За американец като Джей Ти беше трудно да разбере какво означава Арайа за тези хора. Някакъв старец на стол с колелца избухна в сълзи, когато Арайа хвана ръцете му. „Не съм живял напразно… — хлипаше той. — Да доживея такова нещо…“
Джей Ти се опита да си представи, какви реакции би предизвикала у американците появата на техния президент. Поне половината от тях щяха да се възползват от случая да му кажат какво той, според тях, е сбъркал. А освен това, президентът се избира за четири години. Арайа обаче ще властва през целия си живот. Друг е въпросът колко ще трае този неин живот…