— Рак. Може би щяха да я спасят, но Нейно величество не споделила с никого оплакванията си. Докато рухна.
Джей Ти остана замислен. Нищо чудно, че Арайа е толкова хладнокръвна и овладяна. Това й е в кръвта!
След като се обръсна и се облече, Уолтърс го поведе към Зелената трапезария. Тя беше предвидена за интимен семеен кръг, но беше по-голяма от баскетболно игрище.
Уолтърс погледна джобния си часовник.
— Малко сме подранили, сър. Членовете на кралското семейство се явяват точно на минутата.
— Ще го имам предвид — отвърна Джей Ти и вдигна едната си вежда.
Умираше за една цигара, но се въздържа. Вместо това, започна да си припомня наставленията на майка си как трябва да се държи на масата. Не искаше в никакъв случай да изложи Арайа или да даде повод на Джулиън да му се присмива. Отчаяно си блъскаше главата да си спомни името на онзи английски граф, който е бил техен прапрадядо. Може би това щеше да впечатли тези лордове и графове!
— Време е! — предупреди Уолтърс и го поведе към салона, където се събираха преди вечерята. — Желая ви много щастие, сър!
Арайа подаде чашата си на един прислужник в ливрея, отправи се към Джей Ти и каза на всеослушание:
— Елате! Искам да ви представя на всички! Момент само… — Тя се поспря и му прошепна: — Аз не мога да те представя като… като…
Бяха му нужни няколко секунди, за да разтълкува правилно нейното колебание.
— Да ме представиш като Джей Ти? И защо всъщност не? Защо изведнъж реши, че му има нещо на името ми?
— Инициали се бродират обикновено на бельото — отвърна тя сърдито. — Този американски навик да се съкращават кръщелните имена е направо абсурден! Ще те представя като лейтенант Джарл Монтгомъри, ако, разбира се, понесеш някой да те нарича с името, което само майка ти има право да използва.
Джей Ти избухна в шумен смях. Всички присъстващи впериха очи в него.
— Съкровище! — прошепна той и понечи да докосне голото й рамо. — Ти можеш да ме наричаш както пожелаеш… Един леден поглед го накара да се опомни. — Добре, принцесо! Започвай с представянето!
Първа в редицата беше една много красива жена. Беше вече около четиридесетте, но Джей Ти веднага забеляза разкошната й алабастрова кожа и сочната й гръд. Тя задържа ръката на Джей Ти само секунда повече от позволеното, а когато се отдалечи, Джей Ти я проследи с поглед.
— Да не искаш да започнеш нещо с леля ми? — запита Арайа тихо. — Нека да те предупредя, че е много по-стара от тебе!
— Виното трябва да узрее, за да е пивко.
След това му представи една пухкава малка нимфа на име Барбара.
— Ах, Арайа! Той изглежда чудовищно добре! Колко мило от страна на Негово величество, да ни изпрати човек като него! — Тя го хвана под ръка и поиска да го отведе нанякъде.
В този момент вратата се отвори и Гена връхлетя в салона.
— Прости ми, Арайа! — каза тя припряно и посегна веднага към ръката на Джей Ти.
— Той е мой, Барбара! Ако се осмелиш да го докоснеш още веднъж, ще ти разкървавя носа!
Джей Ти се ухили на двете млади дами.
— Готов съм да разпределя благоволението си между двете — каза той любезно.
Арайа се готвеше да раздели триото, когато Джулиън й прошепна:
— Вечерята е сервирана. Трябва да вървим!
Двете млади дами отведоха Джей Ти в трапезарията. Местата бяха предварително разпределени и Джей Ти прочете на картичките, че трябва да седи между лейди Брадли и принцеса Гена. Лейди Барбара седеше срещу него.
Вечерята се различаваше много от онова, което си бе представял. Ако някой го беше запитал преди това, би отговорил без да се замисли, че в един кралски двор се спазват най-изискани маниери на масата. Но тук съвсем не беше така. Тези хора приличаха на група разглезени деца, на които се изпълнява всяка прищявка. Десетте души на масата имаха свои собствени прислужници. Джей Ти си помисли, че и по двама слуги да има всеки един, пак няма да са достатъчни. Слугите непрекъснато хвърчаха нанякъде. Единият искаше студено вино. Другият го искаше топло. Единият не обичаше моркови, другият пък изобщо не можеше да понася предлаганото меню. Един от братовчедите на Арайа, Ники, дъвчеше с отворена уста, докато размахваше ръце да описва преживяванията от последното си ходене на лов. Но всички ядяха само с нож и вилица! Престанаха да се хранят, когато Джей Ти си взе с ръка парче хляб и си отчупи. Настана гробна тишина и Джей Ти трябваше да издържи на десетки неодобрителни погледи, преди всички отново да насочат вниманието си към вечерята.
Старата леля София се държеше като някаква шумна, арогантна персона, която правеше всичко, за да обсеби разговора, без да се интересува от никого! Барбара и Гена мислеха само за флирт и Джей Ти беше тази вечер мишена на техните усилия. Лейди Брадли почти не говореше. Само му хвърляше многозначителни погледи.