— Чудесно е, че можем да се срещнем несмущавани от никого. Ела, нека седнем и да си поговорим!
— Да разговаряме при тази луна! Не, не, любима, нека да те погаля!
— Моля те, Джулиън! — И тя го притегли към една мраморна пейка. — Ние трябва да поговорим! За нашето бъдеще, например! Никога не сме го правили.
Джулиън целуваше ръцете й.
— Аз си мислех, че се женя за една страна, а сега се оказва, че получавам една очарователна жена!
— Какво възнамеряваш да правиш след като се оженим? Искам да кажа, с какво ще се занимаваш? С благотворителност? Или със спорт? Толкова малко зная всъщност за тебе…
— Прекрасно е, че мислиш по този въпрос — каза той и се опита да я целуне по устата, но Арайа отбягна устните му. Той въздъхна. — Никога не съм се интересувал кой знае колко много от спорт. Само яздя по малко, това е всичко. Учили са ме да управлявам финанси. Мисля, че баща ми лелееше големи надежди някога да може да си възвърне поне част от богатството, пропиляно от моя дядо. Изгубихме всичко. — В гласа му прозвуча горчивина. — Всичко, което притежавам, са моите познания и добрият ми произход. Дойдох в Ланкония, защото разбрах, че имат принцеса за женене. Само че никой не ми каза колко е хубава тази принцеса… — Гласът му се изпълни с нежност. — Арайа, убеден съм, че щастието ще съпътства нашия брак!
— Да, може би — отвърна тя. — И все пак какво ще правиш след като се оженим?
— Какво ще правя? Ще правя това, което прави един цар! — Той я погледна така, като че ли смята въпроса й малко глупав.
— Разбирам.
Той отново започна да целува ръцете й, бързо-бързо.
— Любима моя! Ти ще бъдеш душата на нашите приеми. Щом свърши тази проклета война, ще ти накупя дрехи от Париж, ще те облека от глава до пети!
— И ще посрещаме само най-отбрано общество. После ще си имаме цял рояк дечица като ангелчета, ще науча сина си на кралски обноски…
— А как ще плаща Ланкония всичките тези дрехи и балове? Как си го представяш? Или ще трябва да увеличим данъците? — Гласът й се скъса. — Да почнем да прибираме една трета от реколтата на моите поданици, да ги оставим да мрат от глад?
Той пусна ръцете й и я погледна.
— Всички финансови въпроси можеш да оставиш на мене. Няма защо да се натоварваш с тях! Кралицата на моето сърце ще трябва да се грижи само за менюто на нашите гала-приеми, за друго нищо.
Арайа трепереше от ярост и възмущение. Сигурно това беше причината, този мъж да иска да я убие. Щом тя може да изпитва подозрение към човека, който твърдеше, че я обича, какво остава за другите!
Тя скри лице в ръцете си и каза:
— О, Джулиън! Сам не знаеш колко вълшебно звучи всичко това! Да се събуждам сутрин, без да се тревожа за нещо! Как искам да прелетя до Париж, за да разгледам най-новите модели! А децата! Ще прекарвам, разбира се, по-голямата част от времето си с тях! Няма да се тормозя с политически проблеми!
Джей Ти в храстите едва не се пукна от смях. Тя чудесно имитираше в момента Доли, липсваше само произношението от Южните щати. Едва ли не изпита съжаление към Джулиън.
Джулиън нежно отмести ръцете й, за да я погледне в очите.
— Любима моя, аз просто не бях сигурен в чувствата ти. Правиш ме най-щастливия човек на света! Още утре ще се осведомя за приходите на Ланкония, а след това вече можем да започнем приготовленията за сватбата.
— Но кралят… — започна Арайа.
— Пфу! Този старик! Той така и така няма представа какво става. Ще трябва да се подготвя за моето регентство. Ела, хайде да се връщаме в двореца!
— И няма ли да ме целуваш повече?
— Но разбира се, любима! — Той бегло докосна устните й. — Нощта е хладна. Ще се разболееш! Хайде да вървим!
— Не — отвърна Арайа. — Искам да поостана още малко. Едно момиче има нужда да остане малко само с романтичните си мисли — довърши тя закачливо.
— Не мисля, че е редно, но щом настояваш… — Той й целуна ръка официално, обърна се и закрачи делово по пътеката.
Арайа остана на пейката, докато долови стъпките на Джей Ти.
— Сега си доволен, нали! — извика тя и преглътна сълзите, които я задушаваха. — Радваш се, че пак излезе прав! Джулиън иска Ланкония, а не мен! Иска да стане крал, а аз ще кисна в детската стая. Всяка американска жена ще има повече власт от мене! Защо не ми се изсмееш?
Той я прегърна кротко.
— Толкова съжалявам, миличко!
За свой ужас, тя избухна в ридания.
— Знаех си аз, че ме иска заради Ланкония, но просто забравих! Все пак си мислех, че може би ме обича. Каква глупачка излязох! Няма ли да се намери някой, който да ме обича заради самата мен?! Само мен, не Ланкония.
Джей Ти хвана брадичката й и я принуди да го погледне.