Дороти Сейърс
Принципната саморазправа заради една карта
Съобщиха, че „Замбези“ се очаква да пристигне в шест часа сутринта. Мисис Райслендър с натежало сърце нае стая в хотел „Магнификал“. Само девет часа и тя щеше да приветствува съпруга си с „добре дошъл“. А после щеше да започне болезненият период на очакване — с дни, със седмици, може би дори с месеци — и накрая неизбежното разкритие.
Администраторът извъртя регистъра към нея. Докато слагаше подписа си, тя механично хвърли поглед на името, вписано преди нейното:
„Лорд Питър Уимзи и камердинерът му — Лондон — апартамент 24.“
Сърцето на мисис Райслендър за миг сякаш замря. Възможно ли беше в този момент провидението да и е оставило вратичка за измъкване. Много малко очакваше тя от съдбата — през целия си живот не беше получила никаква отстъпка от този строг кредитор. Беше направо безумство да свързва крехката си надежда с подписа на човек, когото никога дори не беше и виждала.
И все пак името още веднъж изплува в паметта й, докато вечеряше в стаята си. Малко след това освободи камериерката си и дълго се заседя пред огледалото, изучавайки изнуреното си лице. На два пъти ставаше, отиваше до вратата, но си казваше, че е глупачка и се връщаше. На третия път припряно натисна дръжката на вратата и без да си дава време да размисли, забърза надолу по коридора.
Голяма позлатена стрелка на ъгъла я упъти към апартамент 24. Часът беше единадесет и никой не се виждаше. Мисис Райслендър рязко почука на вратата на лорд Питър, отдръпна се и зачака с отчаянието и облекчението на човек, дочул как съдбовното писмо тупва на дъното на пощенската кутия. Какъвто и да беше рискът, тя вече го беше поела.
Камердинерът беше невъзмутим на вид. Изправил се почтително на прага, той нито приканваше, нито отпращаше.
— Лорд Питър Уимзи? — промълви мисис Райслендър.
— Моля, госпожо.
— Бих ли могла да поговоря с него за малко?
— Негова светлост току-що се оттегли, госпожо. Заповядайте, влезте. Аз ще го известя.
Мисис Райслендър го последва в една от онези царствени всекидневни, които хотел „Магнификал“ предоставяше на богатите пътешественици.
— Заповядайте, госпожо, седнете.
Камердинерът пристъпи безшумно към спалнята, влезе и затвори вратата след себе си. Бравата обаче заяде и тя остана открехната, така че мисис Райслендър долови разговора.
— Моля за извинение, ваша светлост, но една дама чака отвън. Тя не спомена нищо за предварително уговорена среща и аз реших, че е по-добре да ви предизвестя.
— Похвално благоразумие — обади се нечий глас. Беше казано със забавена, саркастична интонация, от която по страните на мисис Райслендър изби болезнена червенина. — Никому и никога не определям срещи. Познавам ли дамата?
— Не, ваша светлост. Но, хм — аз я знам по физиономия. Мисис Райслендър.
— О-хо, съпругата на търговеца на диаманти. Е, добре, тактично се опитайте да разберете за какво става дума и ако не е нещо спешно, поканете я за утре.
Следващата реплика на камердинера не се чу, но отговорът беше:
— Не бъдете груб, Бънтър.
Камердинерът се върна.
— Негова светлост би искал да ми кажете, госпожо, с какво би могъл да ви услужи.
— Бихте ли му предали, че съм чула името му да се споменава във връзка с диамантите на Атънбъри и ми е необходимо да се посъветвам с него.
— Разбира се, госпожо. Осмелявам се да отбележа обаче, че негова светлост е безкрайно уморен и би бил в състояние да ви помогне повече, след като си отспи.
— Ако можех да почакам до утре, не бих и помислила да го тревожа толкова късно през нощта. Кажете му, че си давам сметка какво безпокойство му създавам …
— Извинете ме за момент, госпожо.
Този път вратата се затвори, както трябва. След малко Бънтър се завърна с думите: „Негова светлост ще ви приеме незабавно“ и поднесе вино и дребни сладки.
Мисис Райслендър запали цигара, но едва поела дима, усети край себе си леки стъпки. Като се обърна, видя млад мъж, облечен в разкошен бледоморав халат, изпод който свенливо се подаваха крачолите на копринена пижама с цвят на иглика.
— Навярно ви изглежда много странно, че ви се натрапих в такъв час — издума тя през нервен смях.
Лорд Питър наклони глава на една страна.
— Не знам как да ви отговоря. Ако кажа „Никак“, ще се покажа в лоша светлина. Ако кажа „Да много“ — звучи грубо. Хайде да не говорим за това, а вие да ми кажете какво бих могъл да направя за вас.
Мисис Райслендър се поколеба. Лорд Питър не излезе такъв, какъвто беше очаквала. Забеляза пригладената сламеноруса коса, сресана гладко назад от не много високото му чело; грозния остър и прегърбен нос; леко глуповата усмивка и сърцето и се сви.