— Аз … Боя се, че ставам смешна, като се надявам на вашата помощ.
— Все тази моя несретна външност — простена лорд Питър с опасна проницателност, която само удвои неудобството й. — Мислите ли, че бихте се проникнали с повече доверие в мен, ако си бях боядисал косата черна и си бях пуснал брадичка и бакенбарди? Виждате ли, много е изнурително винаги да изглеждаш, като че ли името ти е Алджи…1
— Исках да кажа, че едва ли някой би могъл да ми помогне. Но видях името ви в хотелския регистър и ми се стори, че все пак е шанс.
Лорд Питър напълни чашите и приседна.
— Продължавайте — рече той окуражаващо, — звучи интригуващо.
Мисис Райслендър се престраши.
— Съпругът ми е Хенри Райслендър, търговецът на диаманти — обясни тя. — Преселихме се от Кимбърли преди десет години и се установихме в Англия. Във връзка с работата си мъжът ми всяка година прекарва по няколко месеца в Африка и утре сутрин го очаквам да пристигне с парахода „Замбези“. А сега, в какво се състои бедата. Миналата година той ми подари прекрасно диамантено колие от сто и петнадесет камъка …
— Известно ми е — „Светлината на Африка“ — каза Уимзи.
Тя го погледна леко учудена, но потвърди.
— Колието ми беше открадното и не се надявам, че ще мога да скрия загубата от съпруга си. Няма дубликат, в който той би се излъгал дори за миг.
Тя замлъкна и лорд Питър леко я насърчи:
— И вие, предполагам, сте дошли при мен, защото нещата не бива да стигнат до полицията. Ще ми кажете ли чистосърдечно защо?
— Тук полицията няма работа. Аз знам кой го е взел.
— Така ли?
— Има един човек, когото и двамата донякъде познаваме. Казва се Пол Мелвил.
— Хм, да, струва ми се, че съм го виждал из клубовете. Беше в нередовните войски, но се прехвърли в редовните. Мургав. Представителен. Напомня на ампелопсис, нали?
— Ампелопсис?
— Дива лоза, просто увивно, растение, което смучи, откъдето намери. Знаете ги, разбира се: първата година — тънки стръкчета, втората година се разраства, а на следващата — погълнало е всичко наоколо. Ха сега кажете, че съм груб.
Мисис Райслендър захихика.
— Сега, след като ми изтъкнахте приликата, мисля си, че той е същински ампелопсис. Какво облечение е да мислиш за него по този начин… И така, той е някакъв далечен роднина на мъжа ми. Посети ме една вечер, когато бях сама. Говорехме за скъпоценности, аз донесох моята кутия с бижута и му показах „Светлината на Африка“. Той доста разбира от скъпоценни камъни. Влизах и излизах от стаята на два-три пъти, но и през ум не ми мина да заключа кутията. След като си отиде, поразтребих и отворих кутийката, в която държах диамантите — бяха изчезнали.
— Хм, доста нагло. Вижте какво, мисис Райслендър, вие сте съгласна, че той е ампелопсис, но не искате да съобщите в полицията. Честно казано — моля да ми простите, но вие ми искате съвет, нали — струва ли си да го прикривате?
— Не това е причината — отвърна глухо жената. — О, не. Но той открадна и още нещо. Взе и едно портретче — малко изображение в рамка с инкрустирани диаманти.
— О-хо!
— Да, да. Беше в тайното отделение на кутията ми за бижута. Нямам представа откъде е знаел, но тя е всъщност старо ковчеже, собственост на семейството на съпруга ми, и вероятно е знаел за тайното отделение и е решил, че една проверка може да се окаже полезна. Както и да е, когато изчезнаха диамантите, тогава изчезна и портретчето, а той знае, че няма да се осмеля да взема мерки за издирването на колието, защото като го открият, и портретчето ще бъде на същото място.
— Значи не е било само портретче. За портрет все пак би могло да се намери някакво извинение. Оставили са ви го за съхранение, да кажем.
— Беше надписано с имената ни и с текст, който нищо, ама нищо не би могло да оправдае… Цитат от Петроний.
— О, боже — въздъхна лорд Питър, — права сте. Доста емоционален автор.
— Омъжих се много млада — каза мисис Райслендър, — а със съпруга ми не се разбирахме от самото начало. Всичко стана, когато той пак беше заминал за Африка. Беше чудесно и не се свеняхме. Дойде и краят. Бях огорчена. Не ми се живееше. Той ме изостави, нали разбирате, а аз не можех да му простя. Ден и нощ се молех за възмездие. Но сега … не искам възмездието да го настигне с моя помощ.
— Почакайте за момент — рече Уимзи. — Искате да кажете, че ако се намерят диамантите, а с тях и портретчето, цялата тази история ще излезе наяве?
— Съпругът ми ще поиска развод. Той няма да прости нито на мен… нито на него. Аз ще си платя, това не ме тревожи, но…
Тя сви ръце в юмруци.