— … Колко пъти съм го проклинала — и него, и хитрушата, която го спечели. Тя изигра козовете си много добре. А това би ги съсипало и двамата.
— Но ако вие се превърнете в оръдие на отмъщението — каза благо Уимзи, — бихте се намразили. И ще е непоносимо за вас, защото той също ще ви намрази. Жена като вас не би се унижила за нищо на света, разбирам. Ако господ пожелае гръм да ги удари, би било ужасно, но добре дошло, а ако вие спомогнете да избухне скандал, би било отвратително.
— Вие като че ли ме разбирате — каза мисис Райслендър. — Колко странно!
— Напълно ви разбирам. Но нека да ви кажа — рече Уимзи, като кисело сви устни, — че е абсолютна глупост една жена да следва повелята на честта в такива случаи. Това само болезнено я измъчва, а в края на краищата никой не го очаква от нея. Но хайде да не изпадаме в емоционални настроения. Вие няма да въздавате отмъщение, защото така е пожелал някакъв ампелопсис. Защо трябва да го правите, заради този противен човек ли? Ще се справим с него от корен — клонче по клонче, до най-малките мустачки. Не се тревожете. Та така — моите ангажименти тук ще ми отнемат един ден. След това, за да се запозная с Мелвил, ще ми трябва … да кажем, седмица. Още една — да се добера до нещата, ако, разбира се, той все още не ги е продал, което не ми се вярва. Ще успеете ли да дължите съпруга си настрана за две седмици, как мислите?
— О, да, бих могла да кажа, че са в имението, че съм ги дала да ги почистят или нещо подобно. Но мислите ли, че …
— Ще се опитам да направя каквото мога, мисис Райслендър. Нашият човек трябва да е затруднен материално, щом като е започнал да посяга на диаманти?
— Мисля, че напоследък има дългове от залаганията на конните състезания. А може би и от покер.
— О-хо, играе покер, така ли? Това е чудесен претекст да се запозная с него. Е, отпуснете си душата — ще ги намерим, дори ако се наложи той сам да ги откупва. Но може и да не се стигне дотам. Бънтър!
— Да, милорд! — появи се камердинерът от другата стая.
— Ще отидеш ли да провериш дали е „чисто“ и да дадеш сигнал за отбой?
Мистър Бънтър излезе в коридора и като видя само един възрастен господин да влиза в банята и млада дама в розово кимоно, която подаде глава от съседната врата и побърза да се скрие обратно, щом го съзря, шумно си издуха носа вместо да надуе тръбата.
— Лека нощ и много ви благодаря — каза мисис Райслендър и незабелязано се промъкна обратно в стаята си.
— Какво ви кара, млади приятелю — каза полковник Марчбанкс, — да се захващате с този тъй неприятен тип Мелвил?
— Диаманти — каза лорд Питър. — Наистина ли мислите така за него?
— Направо ужасен човек — каза аристократът Фредерик Арбътнот. — Купи. Защо му ангажирахте стая тук, това си е съвсем приличен клуб, а на този тип всеки втори му знае спатиите.
— Две спатии ли казахте? — попита Импи Бигс, който в момента поръчваше уиски и хвана само последната дума.
— Не, не — една купа.
— Простете. Е, друже мой, как сте на пики. Силна боя.
— Пас — каза полковникът. — Напоследък не знам докъде ще я докарат в армията.
— Без коз — обяви Уимзи. — Всичко е наред, момчета. Доверете се на чичо си Пийт. Хайде, Фреди, колко ще станат сега купите?
— Николко, полковникът ме остави на сухо.
— Много си предпазлив! Приключихме ли с анонсирането? Тъй, почваме. Хайде да видим какви карти ще свалите като партньор. Наистина много добре. Този път ще бъде шлем за нас. Доволен съм, че изказахте такова мнение, полковник, защото искам специално вие и Бигс да останете тази вечер, за да направим едно каре с Мелвил.
— А с мен какво ще стане? — попита Фреди.
— Вие, скъпи, сте зает и ще си отидете рано. Аз специално поканих моя приятел Мелвил, за да се срещне с опасния полковник Марчбанкс и с нашия прославен адвокат по криминални дела. От чии карти трябва да пусна? А, да. Хайде, полковник, дайте го този поп, все някога ще му дойде времето, защо пък не сега?
— Това е заговор — каза мистър Арбътнот подчертано мистериозно. — Давайте, с мен не се занимавайте.
— Имате си причини да се захващате с този човек, така ли да го разбирам? — каза сър Импи.
— Струва ми се, че останалите ръце са мои. Да, имам причини. Вие с полковника наистина ще ми направите услуга, като му разрешите да влезе в играта тази вечер.
— Щом като желаете — изръмжа полковникът, — но се надявам, безсрамният млад просяк няма да си въобрази кой знае какво, след като го представите.
— Аз ще се погрижа за това — каза негова светлост. — Картите ви, Фреди. У кого е асът купа? У мен, разбира се. Ние печелим … О, Мелвил, добър вечер.
Ампелопсисът беше същество с по своему доста приятна външност. Висок, загорял, с наниз бели зъби, който се запомняше. Той поздрави сърдечно Уимзи и Арбътнот, към полковника се отнесе с малко прекалена фамилиарност и изрази удоволствието си да бъде представен на сър Импи Бигс.